Историята на една икона: Fiat 500

Малко са нещата, които крещят „Италия“ по-силно от Fiat 500. E, може би пицата, като едно от най-популярните блюда в света, е малко по-известна от дребничкия автомобил, но тук се концентрираме върху колите. Заедно с емблематичният мотопед Vespa, това е едно от най-обичаните превозни средства, тъй като, за разлика от Ferrari F40 и Lamborghini Countach, е реално достъпен за масите, и то не само във вид на плакат върху стената.
   
    

  
    
Fiat 500, или Cinquecento, както е известен в родината си, произлиза от Fiat 500 Topolino (в превод „малко мишле“) от 30-те години, и е замислен и изпълнен като достъпен, малък автомобил за средностатистическото италианско семейство.

Дизайнът е дело на Данте Джакоза - великан от една епоха, в която инженерите бяха едновременно с това и дизайнери. Автомобилът е пуснат на пазара през юли 1957. Впоследствие той се превръща в любимо средство за придвижване в тесните улички на италианските градове, което пък го превръща в „народна кола“.

Купето на Fiato 500 е дълго малко над 2.5 летра, или малко по-дълго от това на Smart ForTwo. За разлика от последния обаче, оригиналното Cinquecento побира четирима. Въпреки името си, италианският дребосък всъщност се задвижва от 479-кубиков двигател с два цилиндъра и въздушно охлаждане, който е прост като конструкция и лесен за поправка, което е от изключителна важност, особено в откъснатите провинциални части на Италия.
   
    

Смята се, че това е първият истински достъпен градски автомобил за обикновения италианец.
  
   
В своето зараждане, много автомобилни производители пробват да разработят перфектния малък автомобил с ниска крайна цена. Volkswagen, чието име само по себе си се превежда, като „народен автомобил“, постигат голяма популярност със своя Beetle и неговия задно разположен двигател с въздушно охлаждане. Именно тази концепция приема и Fiat 500, който от своя страна вдъхновява други производители, които започват да работят по усъвършенстването на дизайна. С позволението на Fiat, австрийците от Steyr-Puch произвеждат собствен квази 500 модел, но въпреки това, именно автентичният модел на италианците се доказва като най-популярен -  както в родината си, така и в цяла Европа.

Производството на емблематичното Cinquecento продължава цели 18 години – от 1957 до 1975, но автомобилът продължава да живее в сърцата на хората и до днес, основно заради чаровния си външен вид, лесната си и евтина поддръжка, както и заради ниския си разход на гориво.
   
     

   
    
Първите версии на Fiat 500 били прости двуместни коли с отварящи се наобратно две врати, както и голям люк с мек гюрук. Инженерите на компанията избрали да използват плат, тъй като това било хитроумен начин да се спести стомана, като същевременно решението се рекламира като екстра. В следвоенния период в Европа имало недостиг на стомана. Това увеличило неимоверно цената на суровината, което пък било в противовес с идеята на Fiat да създаде достъпен семеен автомобил.
 
   

   
    
Двигателят на първите модели имал работен обем от 479 куб. см. и разполагал с мощност от 13 конски сили, които били достатъчни за развиването на максимална скорост от 85 км/ч. За съжаление обаче, първоначално моделът не се представял добре на пазара, така че Fiat били принудени да проектират и създадат две нови версии през декември 1957. Те били кръстени Normale и Economica и имали двигатели с по-висока мощност от 15 к.с. Вариантът Normale вече имал комфортни задни седалки, отварящи се прозорци, както и лостче за мигачите, фиксирано на кормилната колона.
   
    

    
    
От Fiat пуснали на пазара и атрактивна спортна версия с бял основен цвят и червени линии, която се произвеждала от 1958 до 1960. Тя разполагала с 499-кубиков двигател и 21.5 к.с. мощност и твърд ламаринен покрив. Всички останали разполагали с мекия гюрук, за който стана въпрос по-горе, и който станал любим на по-младите купувачи.

През следващата година се появила версията Fiat 500 N, която разполагала с още по-голям „люк“, отварящ се чак до капака на двигателя отзад. Новата функционалност увеличила търсенето на модела, а от Fiat вече си дали сметка, че са създали бъдеща класика. От 1960 до 1965 на пазара бил варианта 500 D, чийто люк бил по-малък, но пък имал сенници, гумени стелки на пода, пепелник, както и система за измиване на предното стъкло.
  
    

    
     
В името на безопасността, отварящите се наобратно врати били заменени от конвенционални такива при модела, произвеждан от 1965 до 1968 – Fiat 500 F. Много италианци по това време започнали да се оплакват, че новите врати им пречат да огледат красивите крака на дамите, които влизат и излизат от колата. Кръглите фарове станали по-ръбати и квадратни, а по-голямото челно стъкло подобрявало обзора на шофьора зад волана. При този модел нараснала и максималната скорост – цели 120 км/ч.

От 1968 до 1972 на пазара вече се предлагал моделът Fiat 500 L или Lusso. Промените при него били по-скоро козметични, като с просто око се забелязвали нови хромирани брони, плисирана тапицерия от вътрешната страна на вратите, нов дизайн на таблото, както и черен волан. Като екстри се появяват сгъваеми седалки, мокет на пода, както и ново лого с надпис FIAT, изписан само с големи букви.
  
    

    
    
Последната модификация на Fiat 500 се произвежда от 1972 до 1975. При нея, броните на Lusso са премахнати, а интериорът е по-малко луксозен. Всъщност, този модел има базовата кабина, като F модификацията от 60-те и единствената разлика в последната R версия (от “Rinnovata”) е подобрената трансмисия.

Класическият 500 отдавна не се произвежда, но италианските пътища все още са пълни с много от тези издръжливи мъници, които сякащ ще продължат да пъплят завинаги. С изминаването на годините, коли като Panda завладяват пазара на малки автомобили по света, но класическият 500, който някога е бил евтина кола, днес се продава за астрономически суми. В средата на първото десетилетие от новия век, изоставени екземпляри от шейсетарските изпълнения на 500, които не са в движение, се търгуваха за около 3000 евро.
   
     

     
    
Добре осъзнавайки популярността на модела, както и емоцията, с която хората го приемат, Fiat започна да произвежда осъвременена негова версия през 2007. И така се появи доста по-голям автомобил, който следва дизайнерските щрихи на своя прародител, но заедно с това отговаря на изискванията на модерното автомобилостроене. Модерният 500 също се доказа като бестселър на пазара, но оригиналният модел и до днес остава едно от определенията за "народен автомобил". 

Снимки: Fiat