Renault Fuego: провал или просто твърде изпреварило времето си?

Renault Fuego е наследникът на успешните седемдесетарски купета на Renault - R15 и R17. Моделът може да се разглежда и като предшественик на малко по-модерното Renault Laguna Coupe. Най-просто казано обаче, Fuego е Coupe автомобил с две врати и място за четирима пътници.             Производството на Fuego започва през 1979 в Мобьож, Франция, а година по-късно още две фабрики на Renault били ангажирани със сглобяването на модела - още една във Франция и една в Паленсия, Испания. Европейското производство продължило до 1986, а конвейерите в Аржентина продължили да работят по Fuego чак до 1995.

Fuego е базиран на седана Renault 18 и използва неговата платформа, откъдето идва и предно разположеният двигател, задвижващ предните колела. Двата автомобила имат един и същи под на купето и ползват едни и същи двигатели, но въпреки това окачването на Fuego е по-различно и е взето от по-голямото Renault 20. То използва два незвисими MacPherson амортисьора с пружини, както и стабилизираща щанга, която намалява наклоняването на купето в завой.              Renault Fuego се предлага с общо шест различни мотора, в зависимост от съответния пазар - от 1.4-литров атмосферен бензинов мотор, през 1.6 турбо, до 2.2-литровия атмосферен бензин. Моделът се е предлагал също така с дизелови агрегати, а независимо от конкретния двигател, клиентите са можели да избират между механична и автоматична трансмисия.                Основният проблем на Renault Fuego е в неговата сгрешена концепция. Автомобилът е замислен като спортен, но в същото време, за разлика от всички негови конкуренти през 80-те, той е с предно предаване. Именно това е и най-голямата грешка, която Renault допуска със своето компактно купе.

Освен това, когато автомобилът е лансиран в Щатите под марката American Motors Corporation (AMC), рекламите му са свързвани с шампиона от Формула 1 Ален Прост, както и с опита на Renault в най-престижния пистов шампионат на планетата. Проблемът е в това, че Fuego бил дяволски бавен автомобил, за разлика от болидите във Формула 1.               Дори турбо версията на модела ускорява до 100 км/ч за повече от 10 секунди, което дори преди три десетилетия е било много бавно. Максималната скорост от 177 км/ч също по никакъв начин не е впечатляваща, а отгоре на всичко, поведението на технични отсечки със завои, където спортните автомобили обикновено се чувстват у дома си, е меко казано компромисно. Пък и кой спортен автомобил през 80-те е имал барабанни задни спирачки? Е, Fuego е имал именно такива.

От Renault се опитали да подобрят автомобила с представянето на фейслифт през 1984, когато дебютирал и 2.2-литровият двигател със...110 к.с. - или само 3 к.с. повече от американската спецификация на Fuego Turbo. Това направило турбинирания двигател излишен, а клиентите се почувствали объркани - защо някой би платил няколко хилядарки отгоре, за да получи автомобил само с няколко конски сили повече.           

     Скоро след излизането си на пазара, Fuego си спечелил репутацията на нежелан автомобил. Основна причина за това е, че въпреки иновациите (отключване/заключване с дистанционно, управление на аудио системата от волана и др.) Fuego имал доста проблеми с надеждността. Резервни части пък се намирали трудно, което допълнително отказало хората да купуват модела.

Все пак, много хора продължават да обожават Fuego. Те смятат, че причината за неговия провал на пазара е именно и неговото най-голямо качество - фактът, че автомобилът е изпреварил времето си. Renault са известни с “изобретяването” на нови класове. Така например, французите основават класа на семейния хечбек, представяйки R16 през 1965. Впоследствие те предлагат на вниманието ни първото в света супермини, в лицето на R5. Пък и именно френската компания разширява употребата на предно задвижване в гамата си, години преди конкурентите й да сторят същото.

Да, съперниците на Fuego имали забавно  задно предаване, но до края на живота на френския модел, всички тези коли били заменени от нови модели с предни задвижващи колела. От Renault знаели в коя посока духа вятърът на промяната. Да, Fuego не бил особено забавен за каране, но пък изглеждал страхотно за времето си. А това е едно от задължителните качества на всяко спортно купе.

Снимки: Renault