Свикнали сме да вярваме, че в автомобилните спортове участват най-бързите машини на планетата, но това не е точно така. Всички те са проектирани, за да изпълняват конкретни задачи, като в някои спортове максималната им скорост дори умишлено се поддържа в граници, най-вече заради безопасността на участниците. В други – като рали-кроса, скорост дори не трябва. Ето колко развиват и най-бързите състезателни коли в отделните спортове.
Рали-крос – 150 км/ч
В топ-класа на тази дисциплина – световния шампионат RX, нещата не опират до скорост. Победителят в норвежкия етап – Андрес Бакеруд, измина дистанцията от 6 обиколки по 1019 метра за 4 минути. Средната му скорост е 90 км/ч, постигната в състезание, в което няма спиране и не трябва да се пестят гориво или гуми.
Техническите данни на колите са впечатляващи. Шампионската Audi S1 EKS RX quattro развива 560 к.с. и 900 Нм. Тези показатели при стандартен автомобил спокойно биха му осигурили скорост от над 300 км/ч, но в рали-кроса не е така. Там се достигат скорости до 150 км/ч. Скоростните кутии на колите също са настроени за подобно нещо. Иначе ускорението от 0 до 100 км/ч отнема по-малко от 2 секунди – колкото правят и болидите във Формула 1.
Рали – 200 км/ч
Рали „Финландия” се провежда на макадам и е едно от най-бързите в календара на световния шампионат. Етапът „Оунипохя” има дължина 33 км, като най-бързите пилоти го взимат за около 15 минути, тоест средната скорост е 132 км/ч. Това е доста бързо, като си има предвид, че се движат в гора с много завои и скокове.
Максималната скорост на машините от категорията WRC е 200 км/ч. Поне такива показатели обявиха от Volkswagen за тяхното Polo R, което до миналата година беше пълен господар в ралитата. Мощността на машината е 315 к.с., а максималният въртящ момент достига 420 Нм. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 3,9 секунди.
За съвременните ралита повече и не трябва, въпреки че в някои състезания има прави отечки, при които оборотите на мотора опират в ограничителя. Новият регламент, който влезе в сила през този сезон, позволи увеличение на мощността до 380 к.с., но това вероятно няма да се отрази на максималната скорост.
Формула 1- 350 км/ч.
През сезон 2016 г. най-високата скорост показа Валтери Ботас, който по това време кара за Williams. На трасето в Баку той успя за развие 378 км/ч по време на квалификациите. Официалният рекорд по време на състезание е 372,6 км/ч, като бе постигнат на пистата „Монца” през 2005 г. от Хуан-Пабло Монтоя.
Фактите обаче сочат, че невинаги най-бързите като максимална скорост болиди печелят. През миналата година колите на Mercedes-AMG не успяха да прескочат 362 км/ч, но нямаха конкуренция в първенството. Най-важното във Формула 1 преминаването през завоите – именно това прави болидите от шампионата най-бързите в света.
Основна роля за това играят аеродинамиката, осигуряваща огромна притискателна сила, както и специалните гуми. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 1,9 секунди, до 200 км/ч - 4 секунди и до 300 км/ч – 12 секунди.
Колкото и да се впечатляващи от техническа гледна точка, колите във Формула 1 със своите мотори с по 900 к.с. отстъпват на купето Bugatti Chiron, което би трябвало да развива 420 км/ч. Същото се отнася и за болидите от световния шампионат по издържливост (WEC) – те са малко по-мощни и по-бързи, но пък средната им скорост е подобна на тази от колите във Формула 1.
Могат ли колите от Формула 1 да развият, да кажем, 500 км/ч? Със сигурност, като за това ще са нужни само нови настройки на скоростните кутии, но в случая подобно нещо е напълно излишно.
Драг-рейсинг - 530 км/ч
Това са колите, при които единственото важно нещо е да вървят само на прама. Драгстерите са проектирани да дават всичко от себе си на дистанции от 1/3 или ¼ миля при старт от място. Машините от клас Top Fuel правят това за 3,7 секунди, като разходът на гориво е около 50 литра в секунда.
Тези болиди използват двигатели, в чиято основа е култовият HEMI V8, произвеждан през периода 1964-1971 г. Компресорът и допълнителната система, подаваща нитрометан, са задължителни. Крайният резултат е 8000-10 000 к.с., които осигуряват ускорение от 0 до 100 мили за около секунда. Победителите в шампионата успяват да достигнат до 530 км/ч, но в състезанията скорост не се отчита, а само време.
Какво всъщност може драгстер от клас Top Fuel след финала е трудно да се каже, защото той носи гориво само за 305 метра и няма скоростна кутия. Целият въртящ момент се предава чрез 5-дисков съединител Caterpillar, използван при тракторите.
Рекордни спринтове – 707 км/ч
Официалните рекорди за скорост се определят не от Книгата на Гинес, а от световната федерация по автомобилизъм (FIA). Те са дело на опитни пилоти, като се определят по досто сложна градация – старт от място, максимална или средна скорост на една или друга дистанция (мили или километри), отделен клас машини (тип на мотора) и др.
В книгата на рекордите Гинес най-бързият сериен автомобил е Ford Badd GT, който е доработен от фирмата Performance Power Racing. Неговият двигател е „напомпан” до 1700 к.с., което е позволило развиването на 455,80 км/ч.
В класацията за автомобили с двигатели, работещи по цикъла на Отто, с турбомпресор, абсолютната скорост е постигната на 1-километрова отсечка от американския Poteet & Main Speed Demon през 2012 г. Това става на соленото езеро Боневил, където машината с 6,0-литров Chevy V8 small block, развиващ повече от 2500 к.с., успява да вдигне 707,408 км/ч. Това е най-доброто постижение сред машини с двигатели с вътрешно горене (в това число дизелови и роторни мотори).
Абсолютните рекорди
Постижението за най-висока скорост на суша е 1227,985 км/ч, постигнато от Trust SSC през 1997 г. Това обаче не е автомобил, тъй като с двата си турбо-реактивни мотора с малка кабина между тях, се доближава до сухопътен самолет. А и изглежда като такъв.
Най-високата скорост, развита от мотоциклет, е 634,217 км/ч (Top 1 Ack Attack Streamliner – на снимката). Тази машина повече прилича на ракета с две колела, като е оборудвана с два мотора с обем 1,3 литра от супербайка Suzuki Hayabusa.
Постижението, признато за рекорд за скорост по вода, принадлежи на катера Spirit of Australia с турбореактивен двигател Westinghouse J34. През 1978 г. той развива 511,11 км/ч.
Рекордите във въздуха за поставени от военни самолети, като официално така и не са потвърдени. По-скоро повечето от тях изобщо не се обявават. Все пак се счита, Lockheed SR 71A в 1976 году - 3529,56 км/ч.
Като цяло, най-високата скорост, постигната като резулат от инженерното творчество в пределите на Земята, е 10 430 км/ч. Толкова през 1994 г. развива безпилотна четиристепенна ракета, движеща се по релси.
1
