Благодарение на Porsche 918, McLaren P1 и LaFerrari ние привикнахме към понятието „хибридна суперкола”, но през 2002 г. тази идея не беше толкова очевидна. Доказателството е прекалено добрият за времето си хибриден Connaught с 2,0-литров V10 двигател.
Това не е печатна грешка - Connaught Type-D GT Syracuse разчиташе на V10 с обем 2,0 литра. Турбодвигателят развива 300 к.с. и 371 Нм, което си е доста впечатляващо постижение. Моторът буквално е натикан в малкото шаси, като е разположен между предните седалки.
Агрегатът се комбинира с 5-степенна механична скоростна кутия, взаимствана от колите на Caterham, а отзад е разположен диференциал с повишено триене. Машината тежи едва 950 кг. благодарение на алуминиевата си каросерия, поставена върху тръбна рама.
Въпреки четирите си седалки, Type-D е доста малък - неговата дъжина е 4,2 метра. Максималната скорост достига 274 км/ч, което не особено впечатляваща характеристика за суперкола, но пък е достатъчно, за да привлече внимание. Така и обаче не става ясно защо Connaught не използва стандартен 4-цилиндров двигател Ford Zetec, тъй като V10 моторът е доста по-сложен и ненадежден.
Най-странното в случая е, че този автомобил всъщност е хибрид. В Connaught решават да поемат по свой собствен път и вместо специални батерии, избират система със суперкондензатори, които 8 години по-късно се използват при спорните прототипи от „24 часа на Льо Ман”.
Трябва да се отбележи още, че през 2004 г. автомобилът е оборудван със система за регенеративно спиране и векторизация на въртящия момент. Тези функции McLaren рекламира за своята нова суперкола P1, но това става цели 10 години по-късно.
„Искаме да дистанцираме нашето спортно купе от съществуващите в момента хибридни автомобили. Маркетинговите ни изследвания токазват, че хората нямат точна информация за подобни машини и се притесняват, че те не разполагат с достатъчно динамика, но това съвсем не е така”, твърдят от компанията.
По това време на пазара се предлага второто поколение на Toyota Prius, но въпреки това много потребители гледат с пренебрежение на хибридите и електромобилите. В Connaught обаче успяват да привлекат внимание, тъй като в началото на 2000 г. е модерно да се реанимират мъртви, но исторически значими марки. Сред тях са Spyker, Bugatti (единственият оцеля), Hispano-Suiza, Invicta, Marcos и Connaught.
Впрочем Connaught е първата британска марка, спечелила състезание във Формула 1 с британски пилот. Тя го прави през 1955 г., като по този начин изпреварва компании като Cooper, Brabham и Lotus. Това обаче се оказва единственият сериозен успех и по-късно спортната програмата на компанията е закрита.
През 2002 г. бившите инженери на Jaguar – Тим Бишъп и Тони Мартиндейл, купуват бранда и го връщат към живот. Пред медиите те излизат с гръмки изявления, от които става ясно, че готвят невероятен силов агрегат за колите си. Липсата на средства обаче се оказва фатално, тъй като автомобилите Connaught се правят на ръка, като се използват предварително поръчани елементи. А това е доста трудоемка и скъпа работа.
В крайна сметка купето Connaught дебютира едва през 2006 г. Първоначално се планира от него да се произвеждат 50 бройки, които впоследствие да бъдат увеличени до 2000. Постепенно обаме стана ясно, че интерес към колата липсва и бройката е намалена първо на 300, а после на 100 единици.
Компанията получава финансова помощ от правителство на Великобритания, за да направи завод в Уелс. Осигурено е и място, но през 2008 г. изпълнителният директор на Connaught - Фред Пейдж-Робертс, моли за допълнителна инвестиция от 3 млн. за завършване на проекта по създаване на хибридна трансмисия.
Нови инвеститори така и не се появяват и нещата се провалят, като компанията остава зад себе си един произведен Type-D и редица амбициозни идеи, които изпреварват времето си.
Снимки: Connaught