Онова, което Фиама Брески харесвала най-много у Енцо Ферари, ако не броим безбройните му любовни писма до нея, била пълната му посветеност на спортните коли. "Той бе най-честият посетител във фабриката", спомняше си тя в разговори с британския журналист Ричард Дженкинс, които залегнаха в основата на бъдещата му книга. "Ходеше там в събота и в неделя, на Великден и на Коледа. Никога не измени на колите си. Всъщност те бяха единственото, на което не измени...".
МНОГО ХОРА СА ПОЗНАВАЛИ една или друга страна от сложната личност на Енцо Ферари. Малцина обаче са били по-близо до легендарния конструктор от синьора Брески. Първоначално тя била младата приятелка на Луиджи Мусо, един от водещите пилоти на Ferrari. След трагичната му гибел в Гран при на Франция през 1958 Фиама преминала в доста големичкия "харем" на самия шеф на фирмата. И същевременно, чак до смъртта на Енцо през 1988, тя била между най-доверените му шпиони, основна фигура в механизма, чрез който Ферари контролирал малката си империя и я превърнал в онова, което е днес - най-прочутата легенда на автомобилния спорт.
ВСЯКА ГОДИНА ПРЕЗ ЯНУАРИ СТОТИЦИ ХОРА идват в Маранело, за да видят представянето на поредния състезателен болид на компанията за F1. Навремето тъкмо Енцо Ферари пръв стигна до идеята да направи представянето на новите си модели ежегоден ритуал. Сега посетители от няколко континента идват, за да почетат паметта на този загадъчен човек, който толкова мразеше да напуска родния си град, че накара света да идва при него.
НО В ИЗГРАЖДАНЕТО НА МИТА FERRARI участие има не само прочутият Енцо. Римлянинът Луиджи Мусо е един от онези пилоти, които със смъртта си дадоха живот на легендата. В списъка са още Питър Колинс, граф Волфганг фон Трипс, Лоренцо Бандини, Жил Вилньов и маркиз дe Портаго, който при гибелта си в Mille Miglia през 1957 отнесе със себе си и група зрители, с което едва не предизвика края не само на най-популярното рали в Италия, но и на моторния спорт като цяло.
FORMULA 1, КОЯТО ДОПРЕДИ три-четири десетилетия бе най-рискованият спорт в света, днес е един от най-безопасните. И все пак споменът за онези млади мъже, които падаха като есенни листа, продължава да й придава онзи мрачен блясък, който привлича вниманието на тълпите. А в центъра на този блясък стои Ferrari. Фиама Брески, родом от Флоренция, била просто обикновена тийнейджърка, когато се запознала с Мусо през 1952. Всъщност не чак толкова обикновена, защото само след няколко месеца пилотът изоставил жена си и двете си деца, за да заживее с нея. Фиама била край него и в онзи злополучен ден в Реймс, когато Луиджи загинал, подведен от съотборника си Майк Хоторн. В апартамента на госпожа Брески във Флоренция чак до смъртта й преди две години на видно място стоеше жълтият шлем, който Мусо е носел тогава.
ФИАМА ЯСНО СИ СПОМНЯШЕ скандала между Луиджи и двамата му английски съотборници, Хоторн и Колинс. "Англичаните си имаха уговорка - който от тях спечели, дели наградата с другия. Двамата се бяха обединили срещу Луиджи, който не участваше в сделката ". Госпожа Брески не беше сигурна дали Ферари е знаел за този конфликт. Но дори да е знаел, той само е щял да го подхрани. "Шпионирането и интригите бяха най-силните му страни - спомня си тя. - Енцо имаше изключителен усет към хората и привличаше най-добрите. След което започваше да ги насъсква един срещу друг. Например посочваше някакъв дефект в колата и докато виновният инженер се защитаваше, останалите му колеги го нападаха. В 99 процента от случаите по този начин се стигаше до най-доброто решение".
НЕПРЕКЪСНАТО СЕ НОСЕЛИ СЛУХОВЕ, че някои пилоти на Ferrari получават по-добри коли от други. "Нормално бе най-силната машина да се падне на най-алчния пилот, на онзи, който е най-напред в класирането. Фанджо например беше изключително алчен", спомняше си Брески. Самият Мусо имал сериозни дългове в дните преди Гран при на Франция и се надявал с евентуална победа да излезе на чисто. В един от шиканите обаче Хоторн го притиснал, колата му се изплъзнала и направила истинско салто по пистата. Фиама видяла Луиджи чак в болницата - главата му била гипсирана, не можел да говори, но бил в съзнание и й отговарял с жестове. Лекарите уверили, че има надежда. Три часа по-късно в хотелската й стоая позвънил мениджърът с новината, че Мусо е мъртъв. "Хукнах към прозореца, исках да се хвърля. Спряха ме Беба, приятелката на Фанджо, и жената на Морис Трентинян. Не се отделиха от мен през следващите няколко дни".
Майк Хоторн
ДО КРАЯ НА ОНАЗИ ГОДИНА ХОТОРН И КОЛИНС също били покойници. Брески не криеше облекчението си от тяхната смърт. "Мразех ги и двамата. Първо, защото ги смятах за виновни за смъртта на Луиджи, макар да криеха някои факти от мен. И второ, защото след онова състезание ги видях на паркинга пред хотела да се смеят, да пият бира и да играят футбол с една празна консерва. Смъртта им наистина ме успокои, иначе щях да ги мразя цял живот". Фиама смятала, че между нея и автомобилите всичко е приключило. Но няколко месеца по-късно получила писмо от самия Енцо Ферари: "Пишеше, че винаги ще имам приятели в Маранело и мога да се върна, когато поискам".
ОКАЗАЛО СЕ, ЧЕ ЕНЦО ИМА няколко неща наум. Фиама щяла да му служи като консултант - по онова време колите на Ferrari нямали никакъв успех сред жените и собственикът на фирмата искал да промени това. Освен това младата хубавица трябвало да шпионира в боксовете и да му докладва за всяка дума и всяка постъпка на служителите му. И накрая, лека-полека, миналият шейсетте Ферари започнал да разкрива истинските си намерения. "Започна да ме преследва - отначало деликатно, а после и съвсем явно. От писмата преминахме към телефонни разговори, които често продължаваха по два часа. Отхвърлях предложенията му, но той не се отказваше. Това продължи с години".
ПО ОНОВА ВРЕМЕ ФЕРАРИ ВЕЧЕ БИЛ ЖЕНЕН за Лаура, а имал и постоянна любовница в лицето на бившата си служителка Лина Ларди. Лаура родила и първия му син Дино - младеж с истински талант в инженерните науки, който обаче починал едва 24-годишен от мускулна дистрофия. Лина пък дала живот на втория син на Ферари, Пиеро Ларди, който чак до смъртта на Лаура през 1978 нямал право да носи фамилията на баща си. Днес Пиеро е наследник на състоянието на баща си (над 1.3 млрд. евро, ако броим и акциите от компанията). Лина се спомина през 2006 на 95-годишна възраст. Фиама Брески обаче вярваше, че именно тя е била единствената жена в мислите на легендарния конструктор. "Отношенията между него и съпругата му бяха много странни - обяснява тя. - Като млада Лаура бе много забавен човек, но след смъртта на сина им двамата се отчуждиха силно. Той я смяташе за тежко бреме. А за Лина сам казваше,че връзката им била чиста случайност. Тя никога не му създаваше проблеми и понасяше безропотно капризите му. Когато се почувстваше нещастна, отиваше на обиколка по магазините, а хобито й бе да плете. Ние двете бяхме истински противоположности. Моето хоби бе да карам Ferrari".
От Аскари до Вилньов: осемте най-прочути жертви на Ferrari (ГАЛЕРИЯ):