Кой е най-великият пилот в историята на Formula 1?
Невъзможно е да се отговори на този въпрос – и вероятно точно затова непрекъснато се опитваме. Фанджо, Шумахер, Сена, Прост – можем безкрайно да спекулираме, сравнявайки титли, победи, поставени рекорди.
* Филмът за Жил Вилньов е излъчен в "КОЛЕЛА" през януари 2014
Но ако попитаме не кой е най-великият, а кой е най-бързият? Кой успяваше винаги да кара на предела, да изважда максимума дори от безобразни автомобили? Тогава вече отговорът е много лесен. Но не го търсете в списъка на световните шампиони. Защото този човек не спечели шампионата във Formula 1 дори веднъж.
На 18 януари 2021 Жил Вилньов щеше да навърши 71 години.
СКРОМНИТЕ МУ ШЕСТ ПОБЕДИ във Формулата го оставят далеч, далеч зад Шумахер (с неговите 91), Прост (51), Сена (41). Самото му присъствие в шампионата - с всичко на всичко 67 старта - изглежда мимолетно в сравнение с хора като Баричело, Шумахер и Патрезе, които общо имат почти хиляда участия.
Защо тогава почти 40 години след смъртта му продължаваме да си спомняме Жил Вилньов като един от най-големите? Вероятно защото този дребничък канадец бе най-впечатляващият човек, сядал зад волана на автомобил. И бе по-склонен да рискува от всеки друг, често вършейки и немислимото в името на една проста цел: да изпревари колата пред него.
ЙОХАН КРОЙФ НАВРЕМЕТО обясняваше футболните успехи на Бразилия с това, че тамошните деца не ходят във футболни школи и никой не ги учи как да играят. Те се учат сами, на улицата, и затова запазват способността да импровизират, да измислят нови неща.
Жил Вилньов бе бразилското хлапе на Formula 1. Роден във френскоезичната част на Канада, той започна кариерата си в местния шампионат за снегомобили – което обяснява и безстрашието му, и феноменалния контрол, който имаше върху болидите си. Казваше, че след нищожната видимост от снежните трасета карането в дъжд вече му се струвало дреболия.
После Вилньов изкара няколко сезона в северноамериканската Formula Atlantic. През 1977 "Макларън" го покани за едно състезание във Formula 1, но не го задържа. Тогава общ приятел уреди на Жил среща с Енцо Ферари, който търсеше заместник на току-що напусналия Ники Лауда. Вилньов бе никому неизвестен, твърде стар - караше вече 28-ата си година, и на всичкото отгоре на първия тест във "Ферари" направи дузина грешки от притеснение. Но старият Енцо неочаквано го хареса - каза, че му приличал на Тацио Нуволари, най-великия пилот от предвоенната епоха ("Същата жилава топка от нерви").
Вилньов с Енцо Ферари, който признаваше, че го чувствал като свой син
ФЕРАРИ ПРОДЪЛЖИ ДА ВЯРВА в него дори след кошмарния старт. В дебюта си в Канада Вилньов завърши 12-и. После в Япония излетя от пистата и помете група зрители, проникнали в забранената зона, като уби двама и рани десетима. Организаторите го оневиниха напълно за инцидента, но сянката остана.
1978 година също започна зле, с поредица отпадания, и едва в края й Жил спечели първата си победа. Но през 1979, вече с Джоди Шектър като съотборник, Вилньов най-после заблестя.
Във френската Гран При двамата с Рене Арну направиха може би най-зрелищния дуел в историята, като в последните обиколки се изпревариха четири пъти, карайки често с допиращи се колела. Жил надделя в края.
В Холандия спука гума и когато всички очакваха да излезе от болида, се върна на пистата. По пътя към бокса загуби цялата главина и накрая практически караше на две колела – постижение, което едва ли е по силите на друг. В бокса невъзмутимо настоя да му сложат нова гума. Eдва го убедиха, че колата не подлежи на поправка.
СМАЙВАЩИЯТ МУ КОНТРОЛ пролича след време и в Канада, където се счупи предното му крило. В проливния дъжд, без никакво сцепление и без да вижда пистата заради изкривеното крило, Вилньов завърши трети – в болид без предница.
През 1979 Вилньов остана само на четири точки от титлата. Можеше да я спечели, ако в Италия бе решил да атакува Джоди Шектър. Предпочете да кара зад приятеля си до финала. После, в последния старт за сезона в САЩ, в квалификациите би Шектър с умопомрачителните 11 секунди. "Още не разбирам как го е направил", призна Джоди двайсет години по-късно.
Шектър бе най-близкият приятел на Вилньов извън пистите, и най-честата жертва на особеното му чувство за хумор. Представете си Вилньов, който с хеликоптера си преследва ферарито на Джоди по една магистрала, за да го одраска. Вилньов, който изпреварва камион в тунел и после дърпа ръчната, за да разбуди пътуващия до него Шектър. Или Вилньов, който се хваща на бас и в сутринта преди старта в Сау Паулу прави камикадзе скок с фиат 850 в средата на оживено кръстовище.
С Джоди Шектър, своя главен съперник и най-добър приятел
НО ТОВА БЕ САМО ЕДНАТА СТРАНА на Жил. В свeта на плейбои и оргии, какъвто бе Formula 1 по онова време, той пътуваше за всяко състезание в каравана с жена си Жоан и двете си деца – включително малкия Жак, който по-късно спечели световната титла (с номера на баща си – 27).
Ники Лауда казваше за Вилньов: "Той е най-откаченият дявол, който съм срещал във Formula 1... и в същото време е най-чувствителният и мил човек, когото познавам". Даже студенокръвният Енцо Ферари, погребал невъзмутимо толкова много свои състезатели, признаваше, че го чувствал като свой син.
1980 година бе катастрофална за Ферари заради твърде остарялата кола. През 1981 италианците направиха първия си болид с турбо – мощна, но на практика неуправляема кола, с едва четвърт от сцеплението на конкурентите си. С нея Вилньов успя да спечели два старта, докато новият му партньор Дидие Пирони дори не се качи на стълбичката. "Тези две победи са най-смайващото постижение във Formula 1, защото отлично знам колко калпава бе колата", разказваше по-късно дизайнерът на "Ферари" Харви Посълтуейт.
Вилньов посрещна новия си съотборник Пирони с обичайното си дружелюбие. "Във "Ферари" той бе полубог, но от самото начало ме накара да се почувствам като негов равен", призна французинът.
Дидие Пирони
ПРИЯТЕЛСТВОТО МЕЖДУ ДВАМАТА ОБАЧЕ СВЪРШИ в Гран при на Сан Марино през 1982. При решено състезание в полза на "Ферари" двамата получиха заповед от бокса да намалят темпото и да пестят гориво. В последната обиколка обаче Пирони неочаквано изпревари Вилньов и му отмъкна победата. Канадецът бе възмутен и се закани никога да не му проговори. Мнозина обясниха с този разрив и фаталната катастрофа в Белгия две седмици по-късно, в която загина Вилньов.
В самия край на квалификациите на пистата "Золдер" Жил изоставаше на една десета от времето на Пирони, когато догони изостаналия Йохен Мас. Германецът се дръпна вдясно, за да му направи път – но Вилньов вече бе избрал тази траектория, за да го изпревари. Летящият с 225 километра в час болид закачи предната кола, прелетя над сто метра във въздуха и заби нос в пистата. Вилньов, загубил шлема си, бе изхвърлен от кокпита и падна в предпазната ограда. По-късно лекарите установиха, че си е счупил врата. В девет вечерта те се предадоха и изключиха животоподдържащите машини.
Най-прочутият портрет на Вилньов, направен от Габриела Норис
ЩЕ МИ ЛИПСВА ПО ДВЕ ПРИЧИНИ, каза Джоди Шектър на погребението. "Първо, той бе най-бързият пилот в историята на този спорт. Второ, той беше най-истинският човек, когото съм познавал".
"Съвършеният пилот, с най-много талант от всички нас", признаваше Ники Лауда. "И физически, и като нагласа той бе еталонът за модерен пилот", смята Джаки Стюърт. "Най-коравото копеле, което съм срещал, но безукорно честен", добавя Кеке Розберг.
Но най-доброто описание на канадеца принадлежи на Пино Алиеви, италиански журналист. "С Жил Вилньов – писа той – всяко състезание беше като нов филм с различен сценарий".
Проклятието на съперника
ДИДИЕ ПИРОНИ никога не се съвзе от обвиненията, че е причинил смъртта на Вилньов. Малко след това в сблъсък с него загина младият италианец Рикардо Палети. После жена му го напусна след само няколко седмици брак. Към края на сезон 1982 Пирони бе лидер във "Формула 1" и почти сигурен шампион, но катастрофира тежко в Германия (по сходен начин с фаталната катастрофа на Вилньов) и нарани и двата си крака, което сложи край на кариерата му. По-късно Пирони се преквалифицира в пилот на състезателни моторници. Загина в една от тях през 1987, след като лодката се преобърна заради вдигната от танкер вълна. Две седмици след смъртта му неговата приятелка Катрин роди близнаците Дидие-младши и Жил (кръстен на Вилньов).
2
