През 90-те европейските автомобилни производители са луди по хотхечовете. Почти всяка компания има по един такъв, а обяснението е просто – те са достъпни, забавни и практични. Въпреки че изобщо не отговаря на философията й, баварската марка BMW също прави опит в областта – единственият такъв през тези години. Той се казва BMW 3-Series Compact и представлява скъсена версия на класическия модел 3-Series.
Тази версия се смята за предшественик на BMW 1-Series и е абсолютно идентична с класическите 3-Series седан, купе и комби от предната броня до предните колонки на купето. Производството на Compact започва през 1993 г. и приключва през 2004 г., а за това повече от десетилетие на пазара излизат над 400 000 бройки. Ако периодът ви се струва твърде дълъг, това най-вероятно е защото той обхваща две поколения – E36/5 и E46/5, които са базирани съответно на 3-Series E36 и 3-Series E46.
Първото поколение се предлага с 4-цилиндрови двигатели и един 6-цилиндров агрегат, които задвижват задните колела с помощта на механични или автоматични трансмисии, докато при второто поколение, което излиза на пазара през 2000 г., от BMW добавят повече 6-цилиндрови мотори, както и мощен 2.0-литров дизел със 150 к.с.
Толкова ли е лошо всичко това?
Зависи от начина, по който го приемате. Ако виждате 3-Series Compact като нормален и ежедневен хечбек, вероятно няма да бъдете разочаровани. Но ако го разглеждате като спортен автомобил, тогава със сигурност няма да сте доволни от избора си. И така, къде е проблемът? Може би на първо място, че колата не е конструирана да бъде хот хеч.
Факт е, че под предния капак са монтирани модерни двигатели с мощност до 170 к.с., но въпреки това първият Compact не е особено забавен за шофиране автомобил. Предното окачване използва същия MacPherson дизайн, заимстван от останалите версии на E36, но задният мост е от по-старата „тройка“ - Е30. Резултатът от това инженерно решение е, че в острите завои колата презавива и като цяло не е особено приятна за шофиране. Критиките идват директно от автомобилната преса, което се отразява и на продажбите.
Спорна стилистика
Освен това, трябва да признаем, чe BMW 3-Series Compact не е и от най-красивите коли. Понеже инженерите не са разработили колата от нулата, а на практика са преработили вече съществуващ модел, пропорциите са тотално объркани. Джантите са скучни за автомобил с претенциите за спортен характер, а задният надвес е твърде къс. С второто поколение нещата стават още по-зле, тъй като дизайнерите решават да променят предната и задната части, за да оразличат модела от стандартните варианти на E46. Ако попитаме критиците обаче, резултатът не е особено успешен и колата е скучна и безизразна.
Малко след като излиза на пазара, BMW разработва и версия с 5-врати, която за щастие не се появява на пазара. Баварците решават да прекратят проекта, заради първоначално слабите продажби спрямо класическите варианти седан и купе на Е36.
Така или иначе, след първите няколко месеца на пазара, колата започва да трупа популярност и да се продава добре. От BMW решават да я пуснат и на американския пазар, където моделът пристига през 1995 г. във версията 318ti. Американците така и не свикват с шантавия външен вид и по-малките размери, което принуждава BMW да прекратят мъките на 3-Series Compact отвъд Океана след 4 години на пазара.
Въпреки че 3-Series Compact не е истински спортен автомобил, за което няма никакво съмнение, трябва да признаем, че това е автомобилът, който утъпка пътеката пред 1-Series – един от най-популярните модерни модели на BMW в света. При това, 3-Series Compact е едно истински смело и уникално предложение на пазара през 90-те, тъй като това е единственият хечбек с предно разположен двигател, задно предаване и 6-цилиндрови двигатели. Не е малко.
Снимки: BMW