Ferrari си върна правата върху известната марка "Testarossa" след почти десетилетие на съдебни битки. Решението на Съда на Европейския съюз (EUGC) в Люксембург е не само победа за компанията от Маранело, но и създава важен правен прецедент за широк спектър от исторически марки, които не се ограничават само до автомобилния сектор.
Историята датира от 2017, когато Ferrari първоначално загуби правата върху интелектуалната собственост върху името Testarossa. Това се случи, защото германска компания за играчки успешно оспори валидността на търговската марка, твърдейки, че автомобилният производител не е използвал името поне пет последователни години - между 2010 и 2015. Това се изисква от европейския закон за търговските марки, за да бъде доказана "истинска употреба". Самият модел Testarossa всъщност е произведен между 1984 и 1996 в тираж от почти 10 000 бройки.
Съдът на ЕС отмени предишни решения на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), потвърждавайки, че името Testarossa остава интелектуална собственост на Ferrari. Промяната на курса се случи чрез признаването, че Ferrari продължава да "ефективно използва" марката чрез различни методологии.
Те включват предлагане на сертификати за автентичност на автомобили Testarossa, продажба на резервни части, реплики, стоки и дори препродажба на самите автомобили чрез собствените им дилъри. Съдиите поясниха, че търговията от оторизирани дилъри и дистрибутори гарантира идентичността на произхода на продуктите, дори в случай на препродажба втора употреба.
Що се отнася до играчките и миниатюрните модели, беше отбелязано, че използването на името "Testarossa" се извършва със споменаването на "официален продукт по лиценз на Ferrari", което придава изключителен характер на марката.
Това решение има значителни последици за всички марки автомобили. То подчертава, че стойността на марките не се ограничава до настоящите производствени линии, а се простира до възможността за монетизиране на активи чрез вторични пазари, резервни части и лицензиране. По същество марките вече могат да отстояват правата си на интелектуална собственост дори след прекратяване на производството на даден продукт, като по този начин допълнително подобряват неговото минало в настоящето