Така изглеждаше бъдещето на Volvo

Volvo са известни с това, че правят танкове на 4 колела. Или поне бяха. Моделите на шведската компания винаги са били еталон за сигурност, безопасност и издръжливост. Другата основна линия в историята на Volvo винаги са били комбитата. Ето защо, е може би малко изненадващо, че в началото на 80-те Volvo представя пластмасов хечбек без почти никакво място за багаж и задна седалка, която е обърната обратно на посоката на движение. Нещо повече, с този автомобил шведите показват на всички своето виждане за това как биха могли да изглеждат компактните автомобили след няколко десетилетия.
 

 

През 1979 г. от Volvo решават да започнат разработката на функциониращ прототип, произхождащ от електрически концепт, представен три години по-рано. В крайна сметка инженерите и дизайнерите създали суперкомпактен авотомобил, който за разлика от своя предшественик използвал 3-цилиндров турбодизелов двигател с мощност от 50 к.с. Интересното в случая е, че блокът на двигателя бил магнезиев, за да се постигне основната цел - максимално тегло от 700 кг.


 

Колата получила името LCP2000, като числото отбелязва годината, в която според Volvo са си представяли, че ще караме такива автомобили. Платформата била проектирана така, че освен магнезиевият 1.3-литров двигател, можела да приеме и по-голям 1.4-литров конвенционален мотор с чугунен блок и мощност 90 к.с. Идеята била двата мотора да задвижват предните гуми с 5-скоростна механична трансмисия или CVT роботизирана кутия с електронно управление.


 

Използваните компоненти позволили на концепта да реализира максимален разход на гориво от по-малко от 4 л/100 км, което било повече от впечатляващо за началото на 80-те и е достоен резултат дори за днешните стандарти. И двата мотора били разработени с идеята да бъдат възможно най-гъвкави. От Volvo се погрижили двигателите да могат да работят с няколко типа гориво, сред които олио от рапица, което провокирало маркетинговия екип на Volvo да се пошегува, че когато карате LCP 2000 отзад ще се носи „приятен аромат на картофки и риба“.


 

Общо четири такива автомобила са били произведени, като всеки от тях разполага с алуминиево шаси, магнезиеви рамки и пластмасови външни панели. От Volvo очевидно искали не само да намалят теглото, но и да улеснят максимално рециклирането.

Една от най-интересните подробности около конструкцията на LCP 2000 е фактът, че рамките на вратите са направени от карбон – революционно решение в онези години, особено за автомобил, предвиден за масовия потребител.
 

Компактните размери, малките турбодизелови двигатели и леките материали са придружени от аеродинамично „клиновидно“ купе, преследващо актуалните през тези години дизайнерски тенденции. От Volvo се хвалят, че концептът им има коефициент на аеродинамично съпротивление от едва 0.25, което допълнително подобрява ефективността.
 

Volvo LCP 2000 се „изстрелва“ до 100 км/ч за 11 секунди, преди да достигне максимална скорост от 177 км/ч.