Свършено ли е вече с дизела?

Текст КАЛИН НИКОЛОВ

Свършено ли е вече с дизела?
Това е най-същественият въпрос днес, година след нашумелия "Дизелгейт", в който Volkswagen бе уличен в опит да заблуди американските стандарти за азотни емисии.  

В САЩ дизеловите двигатели, по начало гледани с подозрение, днес са нещо срамно (освен ако не са монтирани на огромен американски ТИР). Във Великобритания обмислят допълнителна градска такса за шофьори с дизелови автомобили. Дори Париж, столицата на страната с най-висок дял на дизела по пътищата, обмисля да забрани такива двигатели от 2021 година. Справедливо ли е това отношение и какво всъщност не знаете за тази технология, която доскоро смятахме за главния си коз срещу глобалното затопляне?

ДИЗЕЛОВАТА ТЕХНОЛОГИЯ Е РОДЕНА в Европа и си остава популярна най-вече на Стария континент, с почти 50% дял в Германия и над 66% във Франция.
До момента тя беше основният начин за европейските производители да следват все по-строгите екологични норми на Европейския съюз. Защо се получава такова странно противоречие: дизелът да се смята за толкова мръсен в Америка и за толкова чист в Европа? За да разберем, трябва да се върнем към самите корени на дизеловата технология.



Рудолф Дизел, един от най-блестящите инженери от края на XIX век


ТЯ С ПРАВО НОСИ ИМЕТО НА РУДОЛФ ДИЗЕЛ, един от най-блестящите инженери на ХІХ век. Роден в Париж от германски родители и изселен след Френско-пруската война от 1870 година, Рудолф учи механика в Аугсбург и Мюнхен. Завършва с отличие, въпреки прекарания много тежък тиф.
Започва работа в хладилен завод в Париж, но се дразни от ниската ефективност на използваните там парни двигатели, при които 90% от енергията се губи. Изобретеният наскоро от Ото бензинов мотор също не го впечатлява. Затова Дизел се заема да измисли по-ефективен двигател.
Първо опитва с турбина, задвижвана с амониеви пари. При изпитанията двигателят се взривява и едва не го убива. Накрая през 1893 е публикуван трудът, в който е залегнала теорията на бъдещия дизелов двигател.
Повечето от нас - дори онези, които карат дизели - не се замислят много как точно функционират те.


При бензиновите двигатели заради по-летливия характер на горивото възпламеняването на сместа става с искра от свещта. При дизелите обаче това не е достатъчно


ОСНОВНАТА РАЗЛИКА между дизеловия и бензиновия двигател идва от горивото. Бензинът е силно летлив, тоест има склонност да се изпарява и лесно се смесва с въздуха. Ако пуснете запалена клечка кибрит в купа с бензин, той ще лумне още преди клечката да е докоснала течността. Но ако пуснете клечката в купа с дизел, е твърде вероятно тя просто да угасне, както показа нагледно научният консултант на BBC Далас Кембъл (вижте видеото в началото).
Дизеловото гориво е по-стабилно и е трудно да бъде запалено. За да се случи това, то трябва да бъде впръскано в силно загрят въздух. Докато при бензиновите мотори горивната смес се възпламенява с искра от свещите, при дизеловите първо въздухът се компресира, за да се загрее, и тогава в него се впръсква горивото. От налягането и високата температура то се възпламенява спонтанно.
Плюсът е, че така изгарянето е по-продължително, тоест от еднакви количества гориво дизеловият мотор извлича повече енергия от бензина. Затова средният му разход, и съответно отделените емисии въглероден диоксид, са забележимо по-ниски.



Не всички в Америка са против дизелите. Стига да са монтирави в достатъчно голяма кола

МИНУСИТЕ СА ДВА. Първо, заради необходимото високо налягане и заради неконтролируемото изгаряне на горивото се налага дизеловите двигатели да са много по-здрави от бензиновите. И съответно  - по-скъпи за производство.
Второ, заради по-високите температури на горене при дизела повече от азота във въздуха влиза в съединения с кислорода. Тези съединения - азотни оксиди - предизвикват смога в градовете. Тъкмо срещу тях са толкова строги екологичните изисквания в САЩ, където иначе не е проблем да карате пикап с петлитров мотор и разход 24 на сто. И тъкмо те са основният аргумент срещу дизела на американските власти, които вече четвърт век спират инвазията на европейските компании в Северна Америка. Мнозина смятат това не за екологична мярка, а за протекционизъм в полза на американските производители.

КАКВАТО И ДА Е ИСТИНАТА, куриозният факт е, че именно по американска идея дизелът днес е толкова мръсно гориво. Самият Рудолф Дизел предвижда двигателят му да се задвижва от растителни мазнини. Първият прототип, представен на световното изложение в Париж, гори фъстъчено масло.



Джон Д. Рокфелер, най-богатият човек в света в началото на миналия век. Тъкмо неговата компания Standard Oil превръща мотора на Дизел, който в оригиналния си вид горял фъстъчено масло, в нещо толкова мръсно
 

Чак години по-късно американската Standard Oil, собственост на Джон Д. Рокфелер, предлага като гориво за този тип двигател един мръсен отпаден продукт от рафинирането на бензина. В чест на изобретателя това гориво е наречето "дизел".
Рудолф не доживява този момент. Той умира през 1913 година по силно мистериозен начин - изчезва от кораба, с който пътува за Лондон. Вечерял е с капитана и е помолил да го събудят в 6:30 сутринта. Няколко дни по-късно рибари откриват тялото му край норвежките брегове. Самоубийство на един неразбран гений? Или убийство, дело на конкуренти или на военните разузнавания? Едва ли някога ще разберем.