Джон Де Лореан - човекът, който предизвика Системата и загуби

Безспорно, едно от най-големите имена в историята на американската автомобилна промишленост е Лий Якока, който през миналата година навърши 90 г. Бившият президент на корпорациите Ford и Chrysler публикува своите мемоари, в които особено внимание обръща на една друга легендарна фигура - Джон Закари Де Лореан, който също играе огромна роля в бранша.

Роденият през 1925 г. в Детройт син на емигранти от Европа е не по-малко талантлив и честолюбив от Якока. Кариерата му представлява бърз възход, последван от стремително падане. Де Лореан също написа книга, която бързо се превърна в бестселър. Същата тази книга доведе и до сгромолясването му. За разлика от Якока, той не можа да доживее до 90 години, но това сториха автомобилите, на които той посвети живота си.

Бащата на Джон работи в стоманолеярна фабрика, но не пести усилия, за да осигури на сина си по-добър живот. Той иска да направи от момчето музикант, но младият Де Лореан има друга страст - автомобилите. Завършва гимназията с отлични оценки и започва да следва в Технологическия институт.

Ученето му там е прекъснато заради службата в армията, а през 1949 г. започва работа в конструкторското бюра на Chrysler, като едновременно с това продължава обучението. През 1952 г. получава степен "магистър" по две специалности - конструиране на автомобили и мениджмънт, и оглавява техническия отдел на компанията Packard с приличната за това време годишна заплата от 14 000 долара.

Caribbean 1955 г.

В Packard обаче Джон Де Лореан се задържа за малко и след успешната разработка на модела Caribbean, моделна година 1955, преминава на работа в General Motors. Там бързо намира общ език с шефа на Pontiac - Саймън Кнудсен, който му позволява да разкрие потенциала си. По това време марката има проблеми с имиджа си и затова е взето решение тя да бъде позиционирана като "спортна", което на първо място трябва да се отрази на дизайна на моделите.

Първата "бяла лястовица" става моделът Star Chief от 1959 г., който е така кардинално обновен, че се превръща в напълно нов автомобил. Неговите разработчици намаляват височината и пътния просвет, но увеличават разстоянието между колелетата във всички посоки. Подобрени са волана и спирачната система, а големият 8-цилиндров двигател напълно удовлетворява амбициите на американците по това време.

За тях най-важен е имиджът на колата и благодарение на това Де Лореан печели първата си голяма победа. След Star Chief същата метаморфоза претърпяват и други модели на Pontiac и това изстрелва марката напред по-продажби. Само за 4 години те са увеличени 2,5 пъти.

Pontiac Grand Prix 1963 г.

Успех носят големите купета и кабриолети Grand Prix (1963) и GTO (1965), а дебютиралият през 1967 г. Pontiac Firebird се превръща в най-голямото достижение на конструктора по време на престоя му в General Motors. Де Лореан отдавна мечтае да направи истински спортен автомобил, който да си съперничи с Chevrolet Corvette, но ръководството на концерна се притеснява от вътрешната конкуренция в този сегмент. Затова и Firebird трябва да се превърне в по-скъпа версия на Chevrolet Camaro, който на свой ред представлява закъснял отговор на Ford Mustang.

Всъщност двата модела имат еднакви ходова част и редица други елементи от каросерията, но творението на Де Лореан взима превес благодарение на своя индивидуалност - най-вече с предната част, която прилича на клюн. Компактният по американските стандарти Firebird е оборудван с 6- и 8-цилиндрови мотори с обем до 6,6 литра и бързо се превръща в един от най-популярните модели в Америка. А неговият създател и кръстник в крайна сметка прави нов скок в кариерата си, като застава начело на Chevrolet - една от най-големите компании в GM.

През 1972 г. Лий Якока, за когото вече стана дума, е начело на Ford, а Де Лореан е най-младият вицепрезидент в историята на GM. Защо се връщаме към Якока? Ами защото трябва ясно да бъде подчертана разликата между двамата. Якока винаги е бил първо мениджър, а после конструктор, докато при Де Лореан е обратното. Докато Лий предпочита да прекарва времето си сред хората и да ги убеждава в своите идеи, то именно апаратно-бюрократичните задължения на Джон го карат да бъде все по-неудовлетворен от работа си.

Оказал се на върха на йерархията, Де Лореан остава отвратен от това, което вижда - диктат от страна на началниците и тъпо подчинение от страна на по-низшестоящите служители. Всичко това Джон описва в книгата си "General Motors в истинската му светлина", която не се притеснява да публикува. И заради която е принуден да напусне концерна.

Всъщност шефовете на GM вече са "вдигнали мерника" на своя вицепрезидент, който не им дава да живеят спокойно със своите нестандартни идеи. Той настоява за използването на Ванкелов (рототен) двигател в автомобилите на концерна и тази идея почти е приета. В крайна сметка единствено произведеният през 1973 г. AeroVette получава такъв мотор, но като цяло опитите на Джон да промени нещата и да въведе редица новости, са отхвърлени.

AeroVette 1973 г.

Де Лореан напълно се различава от "човека-система" Якока, като непрекъснато подчертава своята индивидуалност. Обича купоните и нестандартното облекло. Личният му живот е бурен и той не го крие от никого. В крайна сметка това води до развод и нов брак - този път с два пъти по-млад фотомодел. След скандалното си напускане на GM обаче Де Лореан не иска да има нов покровител, какъвто Якока намира в Chrysler след като се разделя с Ford. Затова в крайна сметка Джон решава да започне самостоятелно плаване.

На 24 октомври 1975 г. в Детройт е регистрирана компанията DeLorean Motor Company (DMC). За първи път живота си Де Лореан прави това, което иска и той решава да създаде такъв спортен автомобил, какъвто светът не е виждал - бърз, красив и достъпен като цена. Именно цената на бъдещата кола е зашифрована в името DMC-12, но се налага тези параметри, както и редица други, да бъдат променени с течение на времето.

В началото всичко върви гладко. Дизайнът е поръчан на ателието на легендарния Джорджето Джуджаро, което се справя великолепно и колата изглежда уникално. В направата на шасито със задно предаване се включват инженерите на Lotus, а в направата на купето с врати тип "чайка" са използвани технологии от авиацията. Нещо повече - в конструкцията са предвидени зони за деформация, а в салона - въздушни възглавници, което трябва да направи DMC-12 един от най-безопасните автомобили в света.

Реалните параметри обаче се оказват доста различни. Вместо любимия на Де Лореан ванкелов двигател или мощен V8 мотор в крайна сметка в компанията се спират на V6 агрегат съвместна разработка на Peugeot, Renault и Volvo. Той е с обем 2,7 литра и развива едва 130 к.с. Причините за този избор са обяснение с "организационни проблеми".

Такива има и в предприятието в Ирландия, което Джон наема за производство на автомобила. Местните работници не са особено усърдни и първите бройки, получени от клиентите, дават редица дефекти. В крайна сметка се налага ново съкращаване на разходите и негова жертва стават въздушните възглавници.

Това обаче е нищо в сравнение с главната неприятност, която застига Де Лореан. В края на 1982 г., когато производството на модела е започнало, Де Лореан е обвинен в контрабанда на наркотици. По-късно обвинението е снето поради липса на доказателства, но на репутацията на конструктора и на компанията му са нанесени огромни щети, които няма как да бъдат отстранени или компенсирани.

И до ден-днешен категорично не е доказано, че Де Лореан е престъпник. Според най-разпространената версия случилото се е отмъщение от страна на GM за скандалните разкрития в книгата на нейния бивш служител. Има и друга възможност - по това време DMC изпитва сериозни финансови затруднения и с оглед на характера на нейния собственик не е изключено той наистина да се се забъркал в незаконни сделки. Резултатът обаче е налице - кредиторите се отказват от Де Лореан и компанията фалира, след като продава едва 8500 автомобила. Това не сломява 57-годишния конструктор, който до края на живота си се опитва да възроди марката.

В крайна сметка на 19 март 2005 г. Де Лореан умира от инсулт. Преди това обаче получава най-големия подарък в живота си. За 60-ия му рожден ден режисьорът Роберт Земекис създава първата серия от своята култова трилогия "Завръщане в бъдещето", където една от главните роли изпълнява именно автомобилът DMC-12. Благодарение на този филм машината придобива популярност в цял свят, а част от зрителите научават кой е Джон Закари Де Лореан - човекът, който не поиска да стане част от системата и в крайна сметка тя го победи.

Снимки: GM, DMC