Шефът на Porsche оглави американска класация на най-великите

Някои от имената може да не са познати на лаиците, но в настоящата история на автомобилите те са оказали неимоверно голямо влияние върху развитието на глобалната индустрия, назначавайки на работа милиони и спечелвайки милиарди...
Ето как изглежда първата десетка:

Венделин Видекинг (Wendelin Wiedeking Porsche)

Кралят на германското автомобилостроене. Той превзе властта в почти банкрутиралата компания Porsche в началото на 90-те години и я издигна до фирмата с най-висока норма на печалбата в световната автомобилна индустрия. В момента Porsche е най-големият акционер в Групата VW. 







Фердинанд Пийх (Ferdinand Piech VW)

Брилянтен инжинер, издънка на фамилията Porsche, той разработи оригиналната Quattro технология в Audi. Теоритично пенсиониран като главен изпълнителен директор на Фолксваген Груп през 2003. Той беше провъзгласен за "председател" на компанията. Неговият най-голям недостатък е, че уволняваше всеки, който не е съгласен с него, включително и човека, който го замести. 






Карлос Госн (Carlos Ghosn Renault and Nissan)

Неговият прякор е "господин 10 милиарда". Защото се говореше, че ако Ford или General Motors го назначат на работа в компанията, цените на техните акции ще се повишат с толкова. Всъщност от Форд се опитаха, но Госн ги отряза, защото "не му се работи за семейна фирма". Спасяването на почти банкрутиралия Nissan през 90-те години е едно от най-драматичните събития в индустрията. 





                                                                                                           
Боб Луц (Bob Lutz GM) 

Бивш пилот на изтребител, "Максимум Боб", както го наричат в Щатите, наскоро беше върнат от пенсия, за да "върне щастието" в GM. Сега той е шеф на развитието на нови продукти и влезе в новините с шегите по адрес на продуктите, които завари. GM трябва да извърви дълъг път, но изглежда по-добре отколкото преди няколко години. 








Лука ди Монтедземоло (Luca di Montezemolo Ferrari) 

Вероятно най-харизматичният човек в индустрията. Той има и най-лъскавата биография. Мениджър на отбора на Ferrari, когато Ники Лауда спечели първенството във F1 и шеф на Ferrari през "златните" години на Шумахер. Той беше и в инициативния комитет за световното по футбол в Италия през 90-та и шеф на италианската работодателска организация. Той е просто олицетворение на идеала за италиански бизнес – лъскав, успешен и честен. 






Рон Денис (Ron Dennis McLaren) 

Защо шефът на състезателен отбор е тук? Защото той ръководи и звеното за "нормални" автомобили в McLaren и като такъв носи отговорност за създаването на McLaren F1, вероятно най-великия супер автомобил на всички времена, а също и за настоящия Mercedes SLR. Той иска занапред да се занимава повече с автомобили, допуснати да се движат по нормалните пътища, а Денис е човек, който получава това, което иска. 





Фил Мъртоу (Phil Murtaugh Shanghai)

Не сте чували за него? Не се тревожете, ще чуете. Той е шеф на Shanghai Automotive и е на път да го превърне от китайска фирма за асемблиране в глобален играч в автомобилната индустрия. Китайската компания SAIC първо купи корейската SsangYong, а после и правата за производството на Rover 75, преименуван на Roewe. 







Питър Хорбъри (Peter Horbury Volvo и Ford)

Той има цялата заслуга (или вина) за превръщането на автомобилите Volvo от "кутии с прави ъгли" в стилни съвременни лимузини. Сега Ford го назначи в Щатите да изпробва магията му върху местното производство. 








Ричард Пери-Джоунс (Richard Parry-Jones Ford)

Той е причината за космическия скок, който Форд направи от производител на коли, "които също се движат" като Escort до лидери в своите класове като Focus или S-Max. Когато нещата опрат до правене на коли, човекът има "магическа формула". 








Серджо Маркионе (Sergio Marchionne Fiat)

Макар че още е малко рано, изглежда, че Маркионе е на път да превърне Фиат от безнадеждна (и в двата смисъла) бюрокрация във фокусирана автомобилна компания. Когато той пое поста шеф на Фиат, каза че най-големият проблем на фирмата е тоталната липса на амбиция у нейните мениджъри. Проблемът (мениджърите) вече е отстранен.