Едва ли има марка, чийто модели така да привличат вниманието като Alfa Romeo. Или дизайнерите на фирмата от Милано са най-гениалните в историята, или просто са орисани да правят много красиви автомобили. Последното обаче е факт. 
Ето едно доказателство за това - 13 модела, които така и не излязоха в серийно производство, но пък винаги ще правят впечатление
Alfa Romeo Carabo, 1968 г.
Именно този автомобил поставя началото на колите с клиновидна форма. Негов дизайнер е Марчело Гандини, прочул се с модели като Lancia Stratos, Lamborghini Countach и Diablo. 
Освен това именно при Carabo за първи път се появяват вертикалните врати, които стават отличителна черта за Lamborghini и намират място в моделите Countach и Diablo. Трябва да се отбележи, че този модел е създаден само за 2 месеца, като за разлика от колегите си Гандини рисува автомобилите в реални размери.
Alfa Romeo P33 Roadster (Pininfarina), 1968 г.
Може би именно този автомобил, построен на базата на Alfa Romeo 33, най-много прилича на НЛО. Формите му сякаш са от друга планета с тези светлини ("полилеи"), малки врати и гигантско крило. Всичко изгледа много красиво и същевременно футуристично.
Alfa Romeo Caimano (ItalDesign), 1971 г.
В случая отново става дума за концепт, чийто дизайн е изпреварил времето си. Силуетът му на практика е триъгълен и прилича повече на самолет със своите колела и чудовищна задна стойка. Тъй като шофьорът и пасажерът до него се намират под огромен плексигласов покрив, усещането вътре е сякаш сте в карфица на колела. Сигурно заради това има и активен заден спойлер.
Въпреки дръзката си външност, машината не може да се похвали с технически качества от висока класа. В нейната основа е компактният хечбек Alfasud, под чийто капак се намира боксеров двигател с обем 1.2 литра и мощност от само 63 к.с.
Alfa Romeo P33 Cuneo (Pininfarina), 1971 г.
Това е още един пример за клиновиден дизайн. Този автомобил дори се нарича "клин" (на италиански - Cuneo). Появява се през 1971 г. като негов автор е ателието Pininfarina.
Машината е създадена върху стандартна версия на състезателната Alfa Romeo 33, което всъщност важи за почти всички концептуални модели на марката от 70-те години на миналия век. Без значение кой дизайнер ги е създавал.
Alfa Romeo Navajo (Bertone), 1976 г.
Специално тази кола е подготвяна за участие в холивудски филм, в който действието се развива в бъдеще време на Марс. Всъщност дизайнерите от Bertone в случая са се упражнявали върху аеродинамиката.
Височината на този концепт е само метър, като фаровете са скрити в предните калници. Аеродинамиката е максимално подобрена, а предният спойлер е от такъв материал, който при висока скорост се огъва и осигурява по-добра подемна сила. Сега подобно нещо използва Ferrari при модела си 458 Italia. В основата на концепта е удължено шаси от Tipo 33. Моторът е с обем 2.0 литра, мощност 245 к.с. и 183 Нм. Теглото на машината е едва 800 кг.
Alfa Romeo 2600 Coupe Speciale (Pininfarina), 1963 г.
Този невероятно красив автомобил дори е бил подготвен за производство, но така и не се стига до подобно нещо. Въпреки че в основата му е елементарното купе 2600. Той притежава една новост - наполовина скритите предни фарове, които след това активно се "ползват" от други модели на Alfa Romeo и стават визитна картичка на марката. В Pininfarina не се притесняват да използват детайли от конкуренцията, тъй като подобни фарове има и Bertone в модела си Montreal.
Alfa Romeo Superflow (Pininfarina), 1956 г.
Пълното име на този автомобил е Alfa Romeo 6C 3000 CM Super Flow. Първоначално това е състезателна машина, карана от легендата Хуан Мануел Фанджо - петкратен световен шампион във Формула 1. С него знаменитият аржентинец дори заема второ място в Mille Miglia през 1953 г.
След това колата попада в ателието Pininfarina. Местните специалисти свалят каросерията и използват 6C 3000 CM за лаборатория на колела, за да усъвършенстват аеродинамиката. От 1956 до 1960 г. шасито с номер 1361.00128 сменя 4 каросерии, но най-интересният резултат е първият - Super Flow. Машината има покрив от плексиглас и прозрачни предни калници, също от плексиглас. Това решение явно не е толкова ефективно, защото при следващите версии Super Flow е със стандартни предни калници.
Alfa Romeo New York Taxi (ItalDesign), 1976 г.
Счита се, че първият в света лекотоварен миниван е Renault Espace (1984 г). Преди него обаче се появяват Nissan Prarie (1981) и Chrysler Voyager (1982). В Alfa Romeo обаче са новатори и в това отношение, тъй като през 1976 г. показват Alfa Romeo New York Taxi.
С дължина от 4 метра, което е с метър по-малко от тогавашните таксита в Ню Йорк, машината побира шофьор и петима пътници. А също така и техният багаж. Покривът е стъклен, за да могат туристите да се наслаждават на гледката. За детски и инвалидни колички дори е приспособена специална подвижна рампа.
По това време обаче концепцията за замяна на стандартните таксита с компактен и практичен миниван изглежда безумна. Затова и този модел попада в Музея на изкуството в Ню Йорк, където всички му се радват, но никой не го взима насериозно.
През 2011 г. обаче се оказа, че италианците са били прави. Nissan спечели конкурса за такси в Ню Йорк със своя N200, като се очаква този модел скоро да замени и такситата в Лондон.
Alfa Romeo Tempo Libero (Zagato), 1984 г.
Как в тази грозна кола с 3 врати италианците са разположили седем места едва ли някога ще се разбере. Концептът се появя като идея на Alfa Romeo за създаване на кросовър за свободното време. Дизайнът е на Zagato, откъдето измислят и името (впрочем то не е много оригинално - Свободно време).
Тук италианците отново са новатори. Не само заради идеята за създаване на такава кола, а и заради факта, че това е един от първите хибриди. Предните колела се задвижват от бензинов двигател с обем 1.5 литра, а задните от електромотор.
Alfa Romeo Scighera (ItalDesign), 1997 г.
В превод от италиански диалект Шигейра, както се чете тази дума, означава един от видовете облаци. Идеята за създаване на подобен автомобил е изцяло на ателието ItalDesign. Дизйнер е сегашният управляващ компанията Фабрицио Джуджаро, син на Джорджето Джуджаро.
Новостите са предната част с антикрило, която се приближава до Формула 1, огромните стъкла, както и вратите, които се състоят от две различни части. Горната се вдига като при Lamborghini, а долната се отваря традиционно.
Каросерията е от алуминии, а зад предните седалки се намира 3.0 литров мотор от Alfa Romeo 164. Мощността му е 400 к.с, което стига за максимална скорост от 331 км/ч. Ускорението от 0 до 100 км/ч става за 4.9 секунди. Този автомобил също е бил много близо до пускане в серия, но до това не стига. Italdesign даже прави състезателен автомобил Scighera GT.
Alfa Romeo Issima (Sbarro), 1996 г.
Още един нестандартен автомобил, в който участие взима швейцарското ателие Sbarro. При това той също разполага с доста интересна техническа новост. Alfa Romeo Issima се ражда, след като Франко Сбаро (собственик на Sbarro) се среща с ръководството на Alfa Romeo. Той им казва, че иска да върне марката в лигата на супермощните и супербързи коли. От компанията му казват: "Най-мощното, което имаме е 3.0 литров V6 мотор", но което Сбаро отговаря: "Добре, дайте ми два тогава".
След което прави спортен роудстър Issima с два мотора, които образуват агрегат с мощност 500 к.с. Впрочем за Alfa Romeo това не е първия подобен автомобил. Марката прави такива състезателни коли през 1931 и 1935 г. В разработката на дизайна главна роля играе Валтер да Силва, по това време шеф на дизайнерите в Alfa Romeo. Сега той е главен стилист на концерна Volkswagen. Голяма част от елементите в този модел са използвани по-късно в купето GTV.
Alfa Romeo B.A.T. 5, B.A.T. 7 и B.A.T. 9 (Bertone) - 1953-1955 г.
Автомобилите Alfa Romeo B.A.T. (Berlinetta Aerodinamica Tecnica) са замислени заедно с Нучио Бертоне, като са базирани на шасито на стандартната Alfa Romeo 1900.
Освен впечатляващ дизайн, моделът прави впечатление и с аеродинамика. Затова и втората версия - 9, успява да достигне скорост от 201 км/ч., въпреки че разчита на двигател с мощност от едва 90 к.с. 
През 2008 г. Bertone представи концепт B.A.T. 11. Този път обаче дизайнерите се упражняват в друга насока, като залагат на носталгията, а не на аеродинамиката.
Alfa Romeo RM Winter Sports Half Track, 1925 г.
Този модел трудно може да бъде наречен концепт, а по-скоро е прототип. Идеята на италианците е да пуснат тези машини в серийно производство, но това не се получава. До наши дни е оцеляла само една от тях.
Машината е на базата на състезателния модел RM, като в зависимост от модификацията си разполага с мощност между 40 и 80 к.с. Вместо задни колела има гъсеничен механизъм, използван по лиценз на компанията Citroen. Която го е направила специално за автомобила на руския император Николай II.
3
