Войната на семейство Порше

Историите на фамилните бизнес империи обикновено следват доста прост сценарий: първото поколение създава бизнеса, второто го консолидира, а третото го съсипва. Само преди година изглеждаше, че и историята на семейство Порше няма да направи изключение. Колкото и да е парадоксално, онова, което ги спаси, бе Дизелгейт.

ПРЕЗ АПРИЛ 2015 ИЗГЛЕЖДАШЕ, че цяла епоха от историята на Volkswagen приключва. Фердинанд Пиех - председател на надзорния съвет и внук на реалния създател на компанията - бе принуден да подаде оставка. Човекът, който минаваше за най-студенокръвния и безскрупулен ръководител в германския бизнес, и който се бе прочул с навика да унищожава дори собствените си протежета, ако не са съгласни с него, този път загуби именно от такова протеже - главния изпълнителен директор Мартин Винтеркорн.

Фердинанд Пиех, заедно с братовчед си Волфганг Порше, тогава бе основен акционер във Volkswagen. Двамата контролираха 51% от акциите с право на глас чрез семейната инвестиционна компания Porsche Automobil Holding SE. Останалите акции с право на глас във Volkswagen са разпределени между правителството на провинция Долна Саксония (20%), Qatar Holding (17%), Porsche GmbH (2.4%) и други (9.9%).

Мартин Винтеркорн спечели сблъсъка с Пиех - но съвсем за кратко

Винтеркорн бе избран от Пиех, но се обърна срещу него и надделя с подкрепата на братовчедите от фамилията Порше. Но мениджърът не успя да се порадва на успеха - веднага след това бе разкрит Дизелгейт и той бе принуден да се оттегли. Пиех, без да излиза на сцената, успя ловко да пласира за нов шеф на компанията поредното си протеже - Матиас Мюлер. Но това бе последният важен ход на този удивително деен човек. Той така и не успя да си върне пълната власт в компанията и си отиде разочарован през 2019 година.
 
 

Фердинанд Порше - основател и на двете компании, и на рода

ПРЕЗ 1931 ДЯДОТО НА ПИЕХ – автомобилният инженер Фердинанд Порше - основава в Австрия своя компания, която разработва автомобилни технологии най-вече за състезания.
Когато Адолф Хитлер обявява конкурс за проектирането на достъпна „народна кола “, той се обръща тъкмо към Порше. Резултатът от това е прословутата "костенурка", или Beetle - най-дълго произвежданият автомобил в историята. Фюрерът е вдъхновен от един модел на чешката Tatra и свързва Порше с неговия конструктор Ханс Ледвинка. Във финалния вариант на Beetle има много черти от Tatra (самият Порше признава, че с Ледвинка взаимно "си надничали в записките") и чехите завеждат дела за десет нарушени патента. Порше плахо съобщава за това на фюрера, но Хитлер го успокоява: "Аз ще се погрижа за този проблем". След окупацията на Чехословакия през 1938 Хитлер нарежда исковете да бъдат оттеглени и Tatra да се пренасочи към камионите, освобождавайки територия за любимия му проект. Едва през 60-те години Volkswagen изплаща на чехите обезщетение от 3 млн. марки.
 
 

Ханс Ледвинка, един позабравен гений, пред своята Tatra T87

САМИЯТ ФЕРДИНАНД ПОРШЕ е роден в Бохемия, на чешка територия, и след разпадането на Австро-Унгария избира чешкото поданство. Едва през 30-те той получава и германски паспорт (според една легенда - уреден лично от Йозеф Гьобелс). Порше става член на Нацистката партия и на SS, и по време на войната проектира танкове и дори компоненти за ракетите Фау-1. През 1945 е снет от поста председател на борда на Volkswagenwerk и арестуван за военни престъпления. Така и не е съден, но прекарва цели 20 месеца в затвора. През това време синът му Фери, оставен да ръководи фамилната компания Porsche, започва да работи върху създаването на собствена кола. Това е прототипът на 356 - началото на легендата Porsche. Култовият статут на компанията в сегмента на спортните автомобили е затвърден с представянето на първото 911 през 1963 година.

Докато Фери се концентрира върху Porsche в Щутгарт, сестра му Луиз се занимава с друга част от семейния бизнес – дружеството Porsche Holding в Залцбург, което внася коли, включително Volkswagen. Въпреки че са част от клана Порше, Луиз и нейните наследници носят фамилията на съпруга й - австрийския адвокат Антон Пиех, който става един от мениджърите на Volkswagen и дясна ръка на Фердинанд Порше през войната. Отношенията между брата и сестрата са напрегнати и това се пренася върху техните общо осем деца (всяко от което притежава по 10% от фамилния бизнес). През 1970 братовчедите дори наемат психолози в опит да изгладят търканията.

  

Старият Фердинанд Порше с внуците си Фердинанд Порше III и Фердинанд Пиех
   
  
ОСВЕН ПО ИМЕНАТА двете семейства се различават и по манталитета си и дори по начина, по който отглеждат децата си. Луиз изпраща своите в интернат, където – по спомени на Фердинанд Пиех – условията са спартански и той трябва да се бори, за да оцелее. След време Пиех признава, че престоят там го е накарал да изпитва „изключително силно недоверие към другите“. От друга страна, четиримата синове на Фери Порше посещават училища, които работят по системата Валдорф и обучават децата в условия на уважение, любов и свобода. Училища, в които според ехидното определение на Пиех те се учат на „занаяти, плетене и пеене“.

Семейните кавги стават толкова ожесточени, че през 1970 фамилиите Порше и Пиех се споразумяват никой от тях да не участва в прякото управление на бизнеса. Вместо това те остават в борда и запазват 100% от акциите с право на глас. Решението устройва напълно представителите на Порше, но не и Фердинанд Пиех, който дотогава е смятан за най-вероятния бъдещ директор на Porsche. Затова през 1975 той започва работа в Audi, малка компания, притежавана от Volkswagen.

 

Фердинанд Пиех с последната си съпруга Урсула - бивша бавачка на предишната му съпруга. Която пък преди това бе съпруга на братовчед му...

   
ВСЪЩНОСТ И САМИЯТ ПИЕХ носи голяма вина за драмите, които разтърсват клана. През 1972, когато вече има съпруга и пет деца, той започва връзка с Марлене Порше - жената на свой братовчед. Пиех напуска семейството си и заживява с нея. Двамата са заедно 12 години и имат две деца, въпреки че междувременно Пиех става баща на още две деца от други жени. Мнозина от роднините му подозират, че Фердинанд започва аферата с Марлене само за да получи достъп до нейните акции, придобити след развода й. През 1984 Пиех напуска Марлене заради 27-годишната бавачка на децата й Урсула, за която остана женен до смъртта си (и дори успя да я вкара в надзорния съвет на VW).

   

Фердинанд Пиех превърна Audi от скромна малка компания в един от трите гиганта на премиум сегмента

Лишен от шанса да управлява по-малката компания на дядо си, Фердинанд се устреми към по-голямата. Той си проправи пътя към Volkswagen чрез дъщерното дружество Audi, което за броени години превърна в един от основните играчи в премиум сегмента. През 1993 Пиех вече бе изпълнителен директор на Volkswagen. По това време концернът губеше над милиард долара годишно и според мнозина бе на ръба на банкрута. Пиех не просто го върна към печалбата, но започна експанзия, приключила с придобиването на Bugatti, Lamborghini, Bentley, SEAT, Skoda и Ducati. Личен проект на Пиех бе и създаването на Bugatti Veyron, най-бързия сериен автомобил в историята.

ДОКАТО БЕ НАЧЕЛО НА VOLKSWAGEN обаче, Пиех уволни над 30 членове на борда, както и главните изпълнителни директори на Volkswagen и Audi. В края на 1994 – година след като стана главен изпълнителен директор, няколко мениджъри във Volkswagen написаха писмо до тогавашния председател на борда: „Тази компания се управлява от човек с черти на психопат“. На една от срещите, когато мениджър направи грешката да подложи на съмнение решение на Пиех, Фердинанд му отвърна с леден тон: „Ще запомня името ви“.

През септември 2008 Пиех разгневи семейство Порше, когато с едно свое въздържане от гласуване позволи на служителите да прокарат идея, която семейството не одобряваше. Тогава те поискаха да изхвърлят Пиех от надзорния съвет и свикаха събрание, но той не се яви и не си вдигаше телефона. С времето гневът на останалите утихна и той запази мястото си.

В същото време неговият братовчед Волфганг Порше, който участва наравно с Пиех в управлението на Volkswagen, има репутацията на добронамерен бизнесмен и човек, който предпочита помирението, когато е възможно. Когато говори за Фердинанд обаче, той почти никога не го споменава по име. Нарича го или „моят братовчед“, или просто „Ф“. Случвало се е дори да клазва „името, което няма да споменаваме“.

  

Д-р Волфганг Порше

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАПЛЕТЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ между двете семейства и между Volkswagen и Porsche се усложниха още повече през миналото десетилетие. През 2005 “джуджето“ Porsche започна тихомълком да изкупува акции и опции на гиганта VW - мнозина видяха в това офанзива на фамилията Порше срещу братовчеда Пиех. На 27 октомври 2008 тогавашният шеф на Porsche Венделин Видекинг обяви, че компанията притежава 42% от акциите и опции върху още 31%. Това съобщение предизвика една от най-паметните борсови седмици в Германия. Десетки хедж фондове, търгуващи с книжа на VW чрез т. нар. "къси продажби", изведнъж се оказаха в невъзможност да покрият позициите си. Те започнаха бясно наддаване за малкото останали акции в свободна продажба, което за седмица вдигна цената им от 200 до над 1000 евро. За един кратък миг Volkswagen стана компанията с най-висока пазарна капитализация в света.
На помощ на Пиех тогава дойде кредитната криза. За да финансира атаката си, компанията Porsche бе натрупала милиардни дългове, които в разгара на кризата вече не можеше да обслужва. Volkswagen контраатакува и, вместо да бъде погълнат от Porsche, на свой ред я погълна. Най-доволен бе Фердинанд Пиех, който най-после получи контрола върху компанията, основана от дядо му.
Междувременно в бизнеса вече участват 33 членове на двете семейства. Но има и една разлика. Представителите на четвъртото поколение Порше не само говорят помежду си, но и обсъждат заедно проектите за бъдещето на наследството си – нещо, което по-старите от фамилията никога не успяха да направят.