50—годишнината на трабанта дава поводи на германците да си спомнят за възхода и падението на бившата ГДР. Повечето западногерманци когато чуят "трабант" веднага се сещат за някой от безбройните вицове на тази тема. Източните за сметка на това вероятно се сещат за някое пътуване във ваканция на Остзее. Факт е, че към днешна дата трабант има легендарна слава и много фенове, които го третират като "олдтаймър" и полагат грижи за него. Каквото е бил "бръмбара" на VW за Западна Германия, това е бил трабантът за ГДР. Но докато закръгленият VW придоби добър имидж в цял свят, "траби" (както го наричат немците) се превърна в символ на залеза на ГДР. Много от западногерманците забравят, че това е бил един много сериозен опит на комунстическото правителство на ГДР да осигури за широки кръгове от населението малък и евтин автомобил.
Нещо повече – тогава през 50-те ГДР иска да демонстрира, че "Системата" е способна и на икономически успехи. Точно по това време автомобилната индустрия на Запад е във възход и по тази причина през 1954 година се взима политическото решение за разработването на модела.
Поради недостиг на ламарина се появил "картонът"
Проектът имал непреодолими пречки. Нужната за производството на каросерии ламарина била много скъпа и се намирала изключително трудно в Източна Германия по онова време. Въпреки това прототипът бързо бил направен и показал как проблемът може да бъде заобиколен: с Дуропласт, комбинация от памучни влакна и пластмаса. Това решение донесе на трабанта по-късно прозвища като "летящия картон" или "пластмасовия бомбардировач".
Технологиите за онова време обаче, били толкова нови, че производителите трябвало не малко да експериментират. През 1957 автомобилният завод в Цвикау бил дотолкова напреднал с проекта, че да изкара тестова серия от бъдещият малък автомобил. От нея били произведени 50 екземпляра под кодовото име P50 – модерен продукт на социалистическото инженерно мислене. Така се случило, че точно през октомври 1957 СССР изкарал в орбита първия си спътник. Оттам идва и името ТРАБАНТ – спътник.
В началните години трабантът заслужил внимание
Въпреки че на по-късен етап трабантът се превърна в обект на шеги и закачки, в началото калата спечелила внимание. В крайна сметка дори по пътищата в Западна Германия през 50-те години се движили доста абсурдни конструкции. Трабантът си бил истинска кола. Каросерията отговоряла на съвременните изисквания на дизайна, в нея имало място, а двутактовият мотор не бил нещо необичайно. Дори 18-те конски сили не били толкова отдалечени от западните бръмбари (VW) и патета (Citroen 2cv).
Със започването на серийното производство прамоделът бил значително подобрен, а през 1964-та направо се появило нещо наистина ново - Modell 601, който се отличавал с нова каросерия. Колата не била толкова окръглена, а дизайнерите проявили смелостта да оформят задната част на трабанта така, че да напомня донякъде на популярните по онова време в Съединените щати автомобилни форми. От 601 (1964 година) насам в трабанта не се е променило почти нищо. През следващите години са правени незначителни промени в различни детайли на колата, но нищо съществено не е променено – това се оказва предостатъчно време Траби да стане обект на вицове.
С течение на времето се изяснило, че социалистическият режим на ГДР не е толкова успешен, колкото се надявали политическите лидери и партийни функционери. Имало идеи за по-нататъшно развитие на идеята "трабант", между които впрочем и намерението да се монтира ванкелов мотор. При модела 603 също става дума за намерение да се модернизира каросерията – тя трябвало да напомня на първия Golf, политиците обаче, спрели проекта.
Същата съдба сполетяла и следващия проект P610. От него вероятно са направени повече прототипи. Тогава това бил доста модерен автомобил. За него били предвидени четиритактови мотори, но и тази идея била спряна от Политбюро. Причините били финансови. Така на фабриките не им оставало нищо друго, освен да си произвеждат прамодела, а сроковете за доставка надхвърляли 10 години.
Чак когато вече се виждал краят на ГДР се появило нещо ново – в средата на 80-те по лиценз на Volkswagen се произвеждал четирицилиндров четиритактов 1.1 литров мотор с 40 к.с. Той се монтирал основно в по-големия Wartburg, но също и в трабант. На външен вид новият модел трабант, наречен 1.1, не се отличавал почти по нищо от стария (радиаторната решетка е леко променена). Само че, повечето купувачи така и не успели да дочакат реда си за купуване и системата се променила, а някогашните горди собственици на трабант си накупили нови и употребявани западни коли. Същевременно обаче, се е формирала една не малка общност, която се отнася към трабанта като към култов обект и обгръща представителите на марката с внимателни грижи.
Така изглеждат улиците на Дрезден през 80-те години...