IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Черно море

Историята на българските автомобили - FIAT 124

Вижте тестдрайв на FIAT 124 от 1968 г.

Историята на българските автомобили - FIAT 124

Вчера ви представихме соц-връзката в българската автомобилна промишленост - Москвич 408, а днес идва ред на FIAT 124, който през 1968 г. става "Автомобил на годината" в Европа.

Този текст е от годишния алманах "Спектър" за 1968 г. и показва как през 60-те години на миналия век в България са се сглобявали цели 5 модела на западни автомобили - FIAT 850 и FIAT 124 (при това оригиналният вариант с дискови спирачки, а не адаптираният руски, наречен "Жигули"), BulgarRenault 8, 10 и Alpine.
Историята на българските автомобили - Fiat 124
"Въз основа на добрите си технически данни, съчетани с умело и красиво външно оформление, и поради сравнително ниската си цена FIAT 124 заслужено получи признанието на 50 мотожурналисти от 12 страни, които му присъдиха традиционната висока титла "Автомобил на годината".  Моделът непрекъснато се ползува с признанието и предпочитанието на многобройните любители на автомобилния транспорт.

FIAT 124 е модерен компактен автомобил със средна класа. Майсторски направената самоносеща каросерия в спокойни линии придава на модела елегантен външен вид. Външното боядисване е красиво и устойчиво и приятно хармонира с пастелните тонове на комфортната вътрешна мебелировка. Купето е с добро разпределение на пространството и с отлично остъкляване. Широките и удобни седалки са условие за доброто настроение на водача и пътниците дори и след многочасово пътуване.

Благодарение на рационално отварящия се преден капак достъпността до двигателя е добра. В разположения отзад багажник освен резервоара за бензин с вместимост 39 литра и резервната гума има място за три-четири големи куфара.

Двигателят на FIAT 124 с безспорните си технически достойнства е гаранция за спокойно пътуване на дълги разстояния. При един умерен полезен обем от 1197 куб. см. моторът е характерен с много темперамент и въпреки това с твърде малък разход на гориво. Четирицилиндров, четиритактов, редови, той развива 60 к.с. (по ДИН) или 65 к.с. (по САЕ) при 5600 об/мин. Максималният въртящ момент от 8,7 кг. м при 3200 об/мин. (85 Нм) е показател за пъргавината на автомобила при големи скорости. Диаметърът на цилиндъра е 73 мм, а ходът на буталото - 71,5 мм.
Историята на българските автомобили - Fiat 124
Малкият ход на буталото обуславя малки инерционни сили при големи обороти. По този начин се гарантира дълъг живот на коляновия вал и петте основни лагера. Ниското разположение на разпределителния вал в средата на цилиндровия блок не пречи на пъргавината на двигателя, а напротив - благодарение на удачно подбраните фази на газоразпределение двигателят се отзовава мигновено на всяко натискане на педала за газта.

Във FIAT 124 е осигурено повторно изгаряне на изгорелите газове (реаспирация) преди тяхното изхвърляне навън. Тази реаспирация е ценен принос към големия проблем за опазване атмосферата на градовете от замърсяването, причинено от недоизгорелите газове на автомобилните двигатели. Четирите предни и една задна скорост се превключват с лост на пода на колата. Отличната синхронизация позволява превключването на скоростите без натискане педала на еднодисковия сух съединител.

Пътувайки с FIAT 124, човек трудно може да се произнесе за качествата на пътната настилка. Самостоятелното окачване на спирални пружини и двойно действуващи хидравлични амортисьори на четирите колела прави каросерията "спокойна" и при най-лоши пътища. Тук е място да отбележим, че както връзките на окачването, така и връзките на кормилната система не се нуждаят от гресиране (система - до живот), т.е. FIAT 124 е автомобил със значително облекчена експлоатация.

Приятно е да се стои зад волана, защото дори и при скорости около 140 км/ч. колата е стабилна. Тази стабилност е резултат на доброто окачване и саморегулиращите се дискови спирачки на четирите колела, аеродинамичната форма и широките гуми. Движението вечер е облекчено с помощта на мощните предни фарове с голям диаметър. Ако към горните качества прибавим и голямата маневреност, лекото движение на волана, добрата климатична инсталация, надеждната осветителна и спирачна уредба, издържаното арматурно табло, не е трудно да се уверим, че FIAT 124 е кола удобна и надеждна както за дълги пътувания, така и за движение в града.
Историята на българските автомобили - Fiat 124
На базата на FIAT124 е създадена модификацията FIAT 124 - комби. Моделът е с четири странични врати и една пета, разположена отзад. Благодарение на сполучливото удължение на каросерията е постигнато товарно помещение с вместимост 1 куб. м. Увеличеното преводно отношение на главното предаване, увеличената ширина на гумите и усиленото окачване позволяват на автомобила освен петимата пътници да вози и 400 кг багаж."

Бележка на редакцията:
На 26 септември 1966 г. е проведена среща между ръководителите на ДСО "Балканкар" и представители на FIAT. В проекто-договора е заложено ДСО "Балканкар" да се разплаща с FIAT чрез компенсация със стоки от износните централи на България. На 17 и 18 ноември при търговския директор на ДСО "Балканкар" е съставен текстът на договора заедно с италианците, но се появяват известни усложнения поради високите изисквания, предявени от българска страна. В крайна сметка е постигнато съгласие за развиване на собствено производство на детайли и групи от агрегатите от леките автомобили FIAT в размер на 40% от стойността на колата. На 6 декември 1966 г. са получени първите чертежи от FIAT в двата варианта.

На 3 март 1967 г. в Торино (Италия), е сключен договор с FIAT за монтаж на леки автомобили FIAT 850 Berlina, 850 купе, FIAT 124 Berlina и FIAT 124 комби. Първите 18 коли пристигат в Завода за леки автомобили "Балкан" в Ловеч на 10 май 1967 г. Скоро след усвояване на монтажа е взето решение да бъде избрано българско име на сглобяваните в Ловеч италиански автомобили. Те неофициално са наречени "Пирин", въпреки че фирмените надписи върху каросерията остават непроменени. Моделите се произвеждат в Ловеч до 1971 г.

Очаквайте утре: Какво представлява другият модел на FIAT в България - 850

Текст: списание "Спектър" от 1968 г.

0 от 500
  • #6
    11 rate up comment 2 rate down comment
    бчъваря ( преди 10 години )
    Tipo преди това трябваше да спасява провала Croma. Не случайно това бе последния голям ФИАТ. От тогава италианците така и не посмяха да направят автомобил от средния клас, а прехвърлиха отговорността на Ланча и Алфа Ромео. За 132 не съм съгласен, че е последния истински ФИАТ. Напротив. Уно спаси ФИАТ от фалит навремето, а Панда си стана класика. Навремето из пресата много се дискутираше въпроса за оцеляването на ФИАТ и то точно след приключване на цифричките, които изчезнаха. Защо ли?
  • #5
    14 rate up comment 5 rate down comment
    Анонимен ( преди 10 години )
    Така е, златната ера на Фиат свършва някъде в края на 80-те, с излизането на кютука Типо.
  • #4
    17 rate up comment 3 rate down comment
    Фиат 132 ( преди 10 години )
    Аз съм имал Фиат 132 от последните, произведен 1984 година и мога да кажа, че това е може би един от последните успешни и истински модели на Фиат. След това няма нищо, което да носи такава тръпка в себе си.
  • #3
    23 rate up comment 3 rate down comment
    GTE ( преди 10 години )
    Тогава ФИАТ е бил еталон за успешно автомобилостроене и си е имал съответния престиж. Сега е по-скоро еталон за не много качествени и надеждни бюджетни коли, които освен това не са и толкова масови за Европа, освен в Италия и Турция и частично в Латинска Америка. Наистина жалко, но това само показва, че нищо не е за винаги. И ВАГ и Тойота не са застраховани да се търкалят от високо по нанадолнището, ако замърлят качеството и загубят потребителския интерес.
  • #2
    11 rate up comment 23 rate down comment
    Анонимен ( преди 10 години )
    "лекото движение на волана, добрата климатична инсталация" Тоя гробник верно ли има хидравлика и климатик ?!?
  • #1
    21 rate up comment 8 rate down comment
    Анонимен ( преди 10 години )
    Така е като винаги коленичим пред Русия. Нека не се лъжем - нашите политици тогава са ни направили вярното куче на СССР. Всички други соц страни извън СССР са били по-неутрални. Например Югославия, които си произвеждат Застави и не се вслушват в заръките на СССР да им купуват трошките.