Следвоенният период в Щатите не е особено плодотворен за германския автомобилен производител Volkswagen.
Снимка: Reuters
През 1955 г. компанията от Волфсбург е отговорна за по-малко от 30 000 продадени коли в САЩ, където през същата година общо са пласирани 7.9 милиона машини. В края на десетилетието продажбите на германците нарастват до над 120 000 годишно, а след още десет години вече надминават един милион. За всичко това е виновен един автомобил със спартанска механика, чаровен външен вид, и най-вече ниска цена.
Volkswagen Beetle започва живота си като идея в главата на Адолф Хитлер, който възлага на Фердинанд Порше да направи достъпен, икономичен и практичен автомобил за германския народ. Гениалният според мнозина инженер започва работа по колата през 1934 г., създавайки изключително прост, но ефективен боксерен двигател, разположен в задната част на купето. Именно той кара Хитлер да се усмихне на паметния кадър, запечатан от фотографите по време на представянето на ранен макет на колата.
Така или иначе, произходът на „костенурката“ й пречи да се наложи на американския пазар. Местните клиенти са недоверчиви и не приемат германския автомобил като свой.
В началото на Студената война обаче Западна Германия добива репутацията на политически съюзник на САЩ. Топлите отношения между двете страни позволяват на американски журналисти да посетят завода на Volkswagen във Волфсбург. Впечатлени от технологичния напредък на преуспяващата компания, те бързо й лепват прякора „Малката Америка“, превръщайки я в символ на следвоенната трансформация на Западна Германия. Американската преса прави и нещо много важно – уверява читателите си, че колите на Volkswagen се произвеждат според американските принципи на производство, което успешно заличава срамното нацистко минало на компанията.
Увеличавайки присъствието си на чуждите пазари, Volkswagen успешно се възползва от разцъфващата американска икономика през 50-те. По това време клиентите търсят сигурен и достъпен семеен автомобил. Volkswagen им дава точно това. Beetle предлага място за четирима и техния багаж, разходът на гориво е потресаващо нисък за американските стандарти, техниката му е изключително надеждна, а цената му по това време в САЩ е 1495 долара.
Германците напипват и чувствителната струна на протеста в душата на средностатистическия американски клиент, на когото му е писнало да плаща около 3000 долара за автомобил родно производство, разполагащ с огромен и лаком осемцилиндров двигател, ненужно висока мощност, автоматична трансмисия със склонност към повреди, климатик и разточителен дизайн.
Огромната разлика между двете разбирания за автомобилостроене играе положителна роля в съдбата на непретенциозния Beetle, който разполага с едва 36 к.с. във време, в което нормалното американско комби има 150 к.с. В края на десетилетието „бръмбарът“ се превръща в символ на потребителски бунт, а в началото на 60-те автомобилът става особено популярен и сред последователите на Хипи движението.
През това десетилетие колата претърпява многократни подобрения на механиката, но никога не загърбва оригиналния си дизайн. Рекламните й кампании са поети от известната агенция Doyle Dane Bernbach, чийто екип представя колата като забавна, вярна и любопитна – почти като човешко същество. Собственикът на Volkswagen Beetle вече има репутацията на разумен човек в материално общество, изпълнено с празни обещания. Една от най-запомнящите се реклами на Beetle по това време е празна страница в списание, а слоганът е, че Volkswagen просто няма какво ново да покаже, защото колата е прекалено добра, за да бъде променяна.
Американската истерия по Beetle се разраства толкова, че десетки външни компании започват да печелят от успеха на модела. Врати отварят фирми, занимаващи се с модифициране на „бръмбари“, които в началото на 60-те продават хиляди комплекти за трансформация на стандартния автомобил в евтина състезателна кола за уикенда или плажно бъги с огромни гуми.
Класическият модел е свален от производство в Щатите през 1980 г., когато в централната емисия новини на телевизия CBS водещите носталгично съобщават, че „част от нашия живот си отива заедно с тази кола.“