Начин на ползване:
rental
На кое качество на автомобила най-много държиш:
Начин на каране:
Динамично според правилника.
Допълнителни бележки
Настоящото поколение на Fiesta е на пазара от близо 4 години, но все още изглежда модерно и не се чувства остра нужда от актуализация на модела. Колата, която имах възможност да пробвам е произведена тази година и с пробега си от около 1000 км е съвсем нова. Оборудването ѝ съответства на Trend Style в България като единствената разлика е наличието на airbag за коленете на водача. Trend Style включва също климатична инсталация, ел. предни стъкла и огледала, аудиосистема с 6 тонколони, USB и AUX входове, предни фарове за мъгла, борд. компютър, напълно безсмислен индикатор за смяна на скоростите и д.р. В допълнение въпросната кола разполага с отопляем преден прозорец, Bluetooth хендсфри, гласови команди, 15“ алуминиеви джанти и ел. сгъваеми огледала. Двигателят и е бензинов 1.25л с 82 к.с. Цената на колата в България с идентично оборудване (включително опциите) струва малко под 24000 лв. преди да започнете да се пазарите, което според мен е съвсем разумна и основателна цена.
Да преминем към субективната част от теста ми. С влизането вътре не откривам нищо фрапантно, което е добро начало. Арматурното табло има леко хлапашки дизайн, който не ми допада и ми напомня на нещо корейско, но пък изработката е съвсем прилична. Не се набиват на очи свръх скъпи или евтини материали, което отново е нещо хубаво. Таблото е изработено от приятна мека пластмаса, като само тези части от него, които остават сравнително скрити от погледа са направени от по-груба, твърда пластмаса. Атмосферата се разведрява от лакираните в сребристо детайли, които макар да не приличат на алуминиеви (въпреки желанието на производителя) не са дразнещи и твърде евтини на вид. Струпването на бутони на централната конзола може да изплаши някой технофоб в началото, но мисля, че управлението на всички функции е лесно и интуитивно. Воланът, е кожен и има удебелени, като захватът е стабилен. Седалките като цяло са удобни, като шофьорската включва широк диапазон настройки, но пък липсва лумбална опора.
Както всеки друг Ford, Fiesta има стабилно пътно поведение. Окачването е изключително добре балансирано, като се справя с неравностите по пътя по-добре отколкото очаквах и макар да е предлага добро сцепление в завоите, не се усеща много твърдо по неравностите. Мисля, че колата щеше да е много приятна за каране, ако не беше електрическото сервоуправление, което прави волана прекалено лек и минимизира връзката път-волан. Но пък предвид същността на Fiesta като градска кола, лекото управление може да се приеме като голям плюс, тъй като улеснява маневрирането в градски условия. В тази връзка колата е много подходяща за града с компактните си размери, пъргавия двигател, маневреността и добрата видимост. Моя опит с Fiesta-та обаче беше малко по-различен, като от четиристотинте километра, които изминах с нея едва 40 бяха в градски условия. Малко повече от това бяха първокласни пътища, а останалото магистрали. На магистралата си проличават и основните недостатъци що се отнася до управлението на колата. Късото междуосие, ниското тегло и височината на колата изискват чести корекции с волана при скорост над 100км/ч. Въпреки това, не мога да кажа, че карането ѝ е изморително. За това спомага и много добрата шумоизолация като за класа. Двигателя се чува доста рядко и дори при по-високи обороти не мога да кажа, че звука му е неприятен и изтормозен. Основният шум в купето идва от пътя. Двигателят макар и малък – 1.25л, 82 к.с. е пъргав и субективното усещане е, че ускорява по-бързо от официалните данни. Осезаема липса на мощност се усеща при скорост над 90-100км/ч и доускорение. Силно впечатление ми направи разхода на гориво, който се оказа по-нисък от официално обявения от производителя. За 400 км по сравнително натоварени пътища, средна скорост 80 км/ч и каране според правилата, разхода беше 5.3л на 100км.