Suzuki Jimny LCV: тестваме най-достъпната кола за офроуд в България

Близо две години Suzuki Jimny беше не само най-желаната, но и най-недостъпната кола в Европа. С листа на чакащите, която на всички основни пазари, от Скандинавия до България, беше над една година.

         После обаче дойде 2020 година и сложи точка на това. Защото изведнъж се оказа, че 1.5- литровият бензинов, атмосферен и доста икономичен двигател на Jimny всъщност надвишава новите тавани за емисиите.

Това натъжи много хора - не само дилърите на Suzuki. Но после изведнъж се оказа, че има една вратичка, и че Jimny може да се върне поне временно на европейския пазар. За целта обаче инженерите трябваше да направят едно съществено изменение в него.               Можете ли да отгатнете какво? Да изменят двигателя? Не. Да добавят сложна хибридна система? Не. Да повишат аеродинамичността и да намалят теглото? Не. Единственото изменение, което отново ни връща Jimny в Европа, се крие отзад в салона. Няма я задната седалка.               Благодарение на тази бърза ампутация Jimny вече се води в Европа като лекотоварен автомобил - а при тях преходният период за новите тавани на емисиите е малко по-дълъг. Смятайте това за последно намаление, преди тази толкова симпатична кола окончателно да напусне нашия континент.

За много хора липсващата задна седалка не е кой знае каква загуба: тя и без това изяждаше цялото товарно пространство, така че повечето време се налагаше да остава сгъната. Но все пак нуждата да сведете броя на приятелите си само до един може да е досадна на моменти.            Компенсацията е завидно голям багажник, който побира 863 литра - повече от всеки паркетен кросоувър. Но преди да го напълните с цепеници, си спомнете, че горната половина от този "ван" все пак се състои от прозорци. И че товароносимостта е само 150 килограма.              Във всяко друго отношение Jimny си остава непроменено. Двигателят К15, с обем малко под литър и половина и с атмосферно пълнене, развива скромните 102 коня, и едва 130 Нютонметра максимален въртящ момент. На по-прост език това значи, че ускоренията са тромави, а изпреварванията изискват доста планиране. На магистрала Jimny спокойно поддържа 140 километра в час, но ги съпровожда с толкова шум, че няма смисъл да пускате радиото. Задното окачване, с носеща греда с триточково закрепване, няма да спечели дори поощрителна награда за комфорт на возене. В завоите колата стои доста по-стабилно от предшественика си, но все така се клати юнашки. И не обича страничен вятър.              Но всички тези недостатъци на асфалта внезапно се превръщат в предимства, когато го напуснете. Jimny има всичко необходимо за сериозен офроуд: трансферна кутия, 21 сантиметра просвет, 37 градуса преден ъгъл на атака и 49 градуса заден ъгъл.            Не на последно място идва и теглото. Това Jimny тежи с точно един тон по-малко от късата база на последния Defender. И е с две педи по-късо от актуалния Volkswagen Polo.

Окончателното доказателство за способностите на тази машинка дойде ден след снимките ни, когато Google небрежно ни предложи да отскочим от Ярлово до Чуйпетлово за обяд. Онова, което навигацията смяташе за път, се оказа туристическа пътека, част от колоездачната обиколка Витоша 100, и доста съсипана от камионите на дървената мафия. Но малкото японско всъдеходче не се затрудни нито за миг и успешно ни достави до най-вкусния пържен дроб в Западна Бълария.      Когато видите такава гледка в България, това обикновено е знак, че пътят напред е съсипан от камионите на дървената мафия. Но това не е проблем за Jimny        Jimny запазва и другата си най-симпатична черта: цената. В България то струва 39 790 лева - поне с двайсетина хиляди под следващия офроудър с подобни възможности.  

Минус на LCV версията е, че вече не можете да я поръчате с най-високото ниво на оборудване. Все така няма къде да си сложите чашата. А също и телефона, защото специалната поставка за него е измислена очевидно преди смартфоните да станат по-големи от джобовете ни.                          Саможертвата не е чак толкова голяма, защото и базовото ниво включва неща като USB, Bluetooth, круиз контрол, климатик, автоматични дълги светлини и отопление на седалките (за малко да кажем - на предните седалки). Срещу около хилядарка отгоре можете да го снабдите с 9-инчова мултимедия със сензорен екран, каквато нашата кола няма. И ще трябва да доплатите 1500, ако искате двуцветно боядисване, или пък най-атрактивния цвят - Jungle Green.               Но като цяло тази кола прави стъпка назад от гледна точка на модерните удобства, и отново се насочва към хората, които най-вече ще си вършат работата с него.              И това е чудесно. Защото в крайна сметка ние не искаме Jimny да бъде модно заявление - както бе започнало да се превръща. Искаме то да се използва за това, за което е създадено. Което е да ви освободи от игото на Агенция Пътища.

Още снимки от теста на Suzuki Jimny LCV вижте в ГАЛЕРИЯТА: