През последните години инженерите в автомобилния сектор си поставиха за цел да елиминират един от най-старите елементи в дизайна на превозните средства – класическото странично огледало. На негово място стъпиха творение на високите технологии: аеродинамични камери с висока резолюция, предаващи изображението върху вътрешни дисплеи в купето. Обещанието бе изключително примамливо – драстично намаляване на въздушното съпротивление, по-нисък шум от вятъра при висока скорост и значително подобрена видимост в дъжд и нощен мрак.

Реалността на пътя обаче бързо разкри сериозни физиологични и ергономични предизвикателства. Основният проблем с дигиталните заместители не се крие в софтуера, а в начина, по който човешкото око възприема заобикалящия свят. При традиционното огледало шофьорът гледа отражение, което запазва естествената дълбочина на полето и триизмерното възприятие за разстояние. При превключване на погледа към екран, окото е принудено физически да префокусира върху плоска двуизмерна повърхност, намираща се само на няколко десетки сантиметра от лицето. Този процес коства ценни частици от секундата и причинява зрителна умора при продължително шофиране.
Друг съществен недостатък остава липсата на естествен паралакс. При класическата стъклена повърхност леко накланяне на главата напред или встрани веднага променя ъгъла на видимост и разкрива скрити сляпо зони около автомобила. При камерите ъгълът на заснемане е абсолютно фиксиран, независимо от движенията на водача. Макар производителите да опитват да компенсират това с широкоегълни обективи и софтуерно приближение, усещането за пълна контролна видимост често остава изкривено.
Финансовият и техническият аспект също не са за подценяване. Докато счупено стъкло на класическо огледало се подменя лесно и евтино, повредата на сложен модул с камера, сензори за подгряване и интегриран дисплей води до баснословни суми за ремонт. Поради тези причини много купувачи на премиум електрически автомобили продължават съзнателно да избират традиционните огледала като стандартна опция, доказвайки, че най-простото инженерно решение понякога остава най-ефективно.

2