Докато повечето шофьори асоциират климатизацията единствено с температурата в купето, най-новите премиум модели вече внедряват молекулярни медицински технологии за пречистване на въздуха.

В борбата за комфорт и здраве на пътниците, автомобилните инженери преминаха далеч отвъд класическите хартиени филтри за купето. В новите генерации автомобили се интегрира т.нар. дигитална затворена биосфера – технология, използваща лазерно сканиране на въздушния поток, плазмена йонизация и адаптивни молекулярни сита.
Във въздухозаборниците на автомобила са разположени оптични лазерни сензори, които в реално време анализират състава на навлизащия въздух. Те регистрират не просто прах, а фини прахови частици с размер под 2.5 микрона (PM2.5) и дори PM0.1, както и молекули на вредни газове като азотен диоксид и озон.
Ако автомобилът навлезе в тунел или се движи зад стар дизелов камион, системата реагира за части от секундата. Външната клапа се затваря автоматично още преди миризмата или вредните емисии да са достигнали до купето, преминавайки в режим на пълна вътрешна циркулация.
След като въздухът премине през многослоен филтър с активен въглен и сребърни йони, той навлиза в камера за плазмена обработка. Тук специални генератори излъчват положителни и отрицателни йони, които се прикрепят към повърхността на бактерии, вируси и спори на плесени във въздуха.
Този процес разрушава протеиновата структура на микроорганизмите на клетъчно ниво, превръщайки ги в безвредни водни молекули. По този начин купето се стерилизира непрекъснато по време на път, без да се използват каквито и да било химически спрейове или парфюми.
С увеличаването на трафика в големите метрополиси и нарастващия брой алергии, качеството на въздуха вътре в автомобила става също толкова важно, колкото и пасивната безопасност при сблъсък. Системата не просто предпазва от задушливи миризми, но и предотвратява умората и главоболието на шофьора при дълги пътувания, поддържайки състава на кислорода в купето в оптимални граници.
