Най-абсурдната пасивна защита в автомобил се появи преди век

В историята на автомобилния дизайн съществува една изключително тясна граница между гениалното визионерство и пълната дизайнерска лудост. Когато мислим за сигурността на пешеходците, в съзнанието ни изскачат съвременни сензори, камери за засичане на обекти и деформируеми предни капаци. В средата на миналия век обаче, един британски изобретател решава да подходи към този наболял проблем по толкова радикален и абсурден начин, че изобретението му остава в аналите като най-странната и непопулярна пасивна защита, създавана някога – механичната предна мрежа за „улавяне“ на пешеходци.

Всичко се случва през далечната 1927 година, когато по пътищата на Обединеното кралство започват да се движат все повече автомобили, а инцидентите с разсеяни минувачи зачестяват застрашително. Проблемът става толкова сериозен, че вестниците редовно излизат с черни хроники. Тогава на сцената излиза изобретение, наречено „Пешеходен предпазител“ (Pedestrian Safety Net). Идеята е следната: пред радиаторната решетка и масивната предна броня на автомобила се монтира огромна, сгъваема метална конструкция, наподобяваща рибарска мрежа или хамак.

Системата се задейства механично чрез лост от купето или автоматично при натиск. Когато шофьорът види, че пред колата изскача човек и ударът е неизбежен, той активира механизма. За част от секундата предната конструкция се разпъва напред и надолу, буквално загребвайки пешеходеца от асфалта, преди тежката стоманена предница да го прегази. На теория целта е жертвата да попадне в мекото легло на платното и да бъде транспортирана безопасно върху предната броня до пълното спиране на превозното средство.

Макар по време на официалните демонстрации в Лондон системата да показва завидни резултати с живи доброволци и манекени, реалният живот бързо я обрича на пълна забрава. На първо място, устройството е изключително обемно, грозно и напълно съсипва аеродинамиката и визията на тогавашните елегантни автомобили. На второ място, шофьорите в критична ситуация реагират инстинктивно – те натискат спирачките с двата крака и въртят волана, като последното нещо, за което имат време да мислят, е да дърпат допълнителни ръчки и лостове по таблото.

Освен това съществува огромен риск при по-висока скорост мрежата просто да катапултира човека върху предния капак или стъклото, причинявайки още по-тежки наранявания. Автомобилните производители бързо осъзнават, че пътят към безопасността не минава през монтирането на външни легла и хамаци, а чрез промяна на формата на каросерията и по-ефективни спирачни системи.

Тази куриозна екстра остава в миналото като романтичен и леко комичен пример за епохата, в която инженерите се опитваха да решават проблемите на сигурността на принципа на пробата и грешката, преди науката за краш тестовете изобщо да съществува.