Манията по високите скорости съществува още с изобретяването на автомобила. Първият регистриран рекорд за скорост е от 1898 , когато французинът Гастон дьо Шаслу-Лоба развива с изцяло електрически Jeantaud Duc 63,1 км/ч, нелепа цифра днес, но не и по онова време. Последват още рекорди, като например Jaguar XK120, първият автомобил, достигнал 200 км/ч през 1948. И така до рекорда на Bugatti Veyron, надхвърляйки 400 км/ч. Един автомобил обаче постига този подвиг много преди това.

В средата на 80-те години на миналия век, General Motors търси начини за диверсифициране на портфолиото си. За тази цел компанията се ангажира повече със състезания, по-специално с "24-те часа на Льо Ман". Над това желание обаче надделява очевидната нужда на марката Oldsmobile да си възвърне имиджа на високопроизводителен автомобил, който е накърнен след края на ерата на класическите американски масъл карс.
През 1985 г. помощник-директорът по дизайна на Oldsmobile, Ед Уелбърн, се заема със създаването на суперкола, вдъхновена от "Льо Ман". Шефовете на GM одобряват предварителните скици и проектът Aerotech стартира. Тестовете в аеродинамичен тунел разкриват някои недостатъци в аеродинамичния дизайн на първоначалния макет, но те са коригирани с помощта на Макс Шенкел, старши човек по проекта.

Накрая, през 1986, първият Oldsmobile Aerotech започва реални тестове. На изпитателния полигон на GM в Меса, Аризона, Aerotech развива 350 км/ч благодарение на своя 2,3-литров четирицилиндров двигател с турбокомпресор. Според CarBuzz, тестовият пилот Ей Джей Фойт подчертава изненадващата стабилност на прототипа, отчасти благодарение на дизайна му с къса опашка. Проведени са още няколко теста, за да се гарантира, че Aerotech може да поддържа високи скорости за продължителни периоди.
Първоначално дизайнът на Уелбърн включва дълга задна част, вдъхновена от Porsche 917LH , но това е отхвърлено. Ръководството на GM обаче дава зелена светлина на друг Aerotech с конфигурация с дълга опашка. В допълнение към удължената задна част, тази нова версия разполага и с 2,3-литров, четирицилиндров двигател с два турбокомпресора. Официалният опит за рекорд е насрочен за 26 август 1987 г. Служители на FIA са поканени да наблюдават и сертифицират рекорда, в случай че колата успее.

Първоначално, късоопашатият Aerotech не превишава 402 км/ч, което е по-малко от рекорда, поставен от Mercedes-Benz CIII-IV Concept. На следващия ден обаче Фойт настоя да тества версията с дълга опашка и чупи рекорда, развивайки максимална скорост от 420 км/ч в две тестови обиколки. Същия ден той поставя и рекорд за скорост на затворена писта от 413,5 км/ч.
Първата версия на Oldsmobile Aerotech има 2,3-литров, четирицилиндров двигател с един турбокомпресор. Той не е проектиран или направен от Oldsmobile, а от компания, наречена Bratton Heads от Детройт. Двигателят е базиран на Quad-4 на GM и развива над 900 к.с. Днес сме свикнали да виждаме по-мощни хиперколи, но това е изумително количество за стандартите на времето. По-късно, за версията с дълга опашка, Feuling Engineering of Ventura взима двигателя Bratton Heads от Детройт, прави някои корекции, увеличава го и дори добавя система с два турбокомпресора.

