Ниво 3 на автономното шофиране засега се оказва неуспешно

Ако с нетърпение сте очаквали да отделите поглед от пътя, когато най-накрая се появи системата в подпомагане на водача от Ниво 3, изискваща шофиране „без ръце и без поглед върху пътя“, то може би е по-добре да не бързате да се радвате. Тези системи „без поглед върху пътя“ може да изглеждат като голям скок спрямо настоящите системи „без ръце на волана“, но един нов доклад предполага, че това може да е лоша идея.

Предаването на контрола между шофьора и компютъра звучи просто на практика, но може да се окаже сложна средна позиция от типа „водач срещу машина“, която предлага малко ползи на фона на големи проблеми, свързани с отговорността.

Ниво 3 (L3) не е просто средната точка в скалата за автономно шофиране на SAE; то е средата и по отношение на възможностите. Изглежда като „златната среда“ между базовия усъвършенстван круиз контрол с асистент за поддържане на лентата при L2 и липсата на необходимост от водач в повечето ситуации при L4.

Автомобилните производители работят усилено по въпроса, или поне донякъде. Преди година Stellantis обяви, че нейната система L3 Auto Drive е „напълно разработена и готова за внедряване.“ Ford обяви, че очаква L3 да бъде готова за 2028, като GM е готова да я въведе в Cadillac през същата година. Mercedes-Benz беше първият производител, който пусна L3 на пазара в Европа. Компанията получи регулаторно одобрение за системата си Drive Pilot в Германия още в края на 2021 и стартира продажбите през 2022. 

Въпреки това, L3 може да се окаже разочароваща междинна стъпка

Автомобилните производители вече започват да се отказват от плановете си. Съобщава се, че Stellantis е замразила програмата си само шест месеца след като първоначално обяви, че е готова за старт. По-рано тази година Mercedes-Benz постави Drive Pilot на пауза, посочвайки, че ограничените ѝ скорости и геозонирането режат от търсенето. Tesla се фокусира върху своето Пълно самоуправление, което би означавало скок от настоящата им L2 система под надзор директно към L4.

 
  
  
  
Според информациите, L3 трябва по същество да функционира като L4 през повечето време, или поне достатъчно дълго, за да бъде полезна. След това, по някакъв начин, автомобилните производители трябва да могат да предадат контрола обратно на водача – който вероятно през това време не внимава – по безопасен начин. И това вероятно ще трябва да се случи доста бързо. Ако сте гледали в телефона повече от няколко секунди, вероятно нямате пълна представа за това какво се случва около вас. Ще отнеме известно време, за да си върнете концентрацията.

Законодателството все още не е настигнало технологиите в тази област. Или може би технологиите все още не притискат достатъчно законодателството. Брайънт Уокър Смит, професор по право в Университета на Южна Каролина, фокусиран върху регулациите за автономно шофиране, сподели пред Reuters, че „това, което има повече смисъл от регулаторна гледна точка, е възможността да се предложи Ниво 4 при достатъчно значим набор от експлоатационни условия, така че хората наистина да намерят за полезно да го използват.“

 
  
 
  
Представете си да зазяпате в пейзажа или да гледате телевизия, което според вашия автомобил с възможности за L3 е напълно безопасно да правите. Колко време ще ви отнеме да възстановите представата си за това какво се случва, да разберете защо компютърът вече не може да се справя и впоследствие да поемете контрола над автомобила? Кой е отговорен, ако по време на този преходен период се случи катастрофа?

Това може би е истинският въпрос – и истинското предизвикателство – пред това да се направи технологията L3 жизнеспособна. Ако индустрията и регулаторите не могат да отговорят на този въпрос или ако купувачите не са доволни от отговора, това предизвикателство може никога да не бъде преодоляно.