Как много шофьори съсипват дизелите си

В някои региони на Европа дизелът традиционно се цени заради сцеплението, ефективността и издръжливостта си. Тези двигатели изминават стотици хиляди километри на трактори и търговски превозни средства, но в пътническия сегмент ресурсът често е по-нисък от очакваното. Причините не са само в конструкцията на съвременните системи на Common Rail, но и условията на работа - температурни промени, качеството на дизеловото гориво, задръстванията, кратките пътувания и навиците на собствениците, категорични са шофьори с опит.

Най-честата грешка е игнорирането на регулациите за маслото

На много места дизелът работи в труден режим - ниски температури, дълго загряване, чести престои в задръствания. Маслото бързо се сгъстява и събира сажди. Ако го сменяш на всеки 15 000 км, както пише инструкциите на производителя, двигателят постепенно се запушва с лак, маслото губи течност и турбината страда първа. Експерти препоръчват по-честа смяна – приблизително веднъж на всеки 7000-10 000 км, особено при съвременните турбодизели.

Друг опасен навик е да се зарежда "там, където е по-евтино". При дизелов двигател това води до високи разходи. Дизеловото гориво от по-евтините бензиностанции може да съдържа вода, мръсотия, парафини или тежки фракции. Влагата причинява корозия на инжекторите, а парафините кристализират през зимата и запушват филтъра, което се отразява на работата на двигателя.

Инженерите знаят, че дефектната високонапорна помпа (ГЕС) е една от най-скъпите повреди - например ремонтът на Bosch CP4, който се монтира на много европейски дизелови модели, може да струва над 1000 евро, като се плаща и за промиване на системата. Причината е проникването на абразив или вода в горивото. Затова спестяването на дизелово гориво често се обръща срещу тези, които го правят.

Каране с почти празен резервоар

Не е по-малко вредно да караш "на червено". В долната част на резервоара винаги се натрупва седимент с парафинови примеси, а когато горивото е малко, помпата засмуква този концентрат. В студа това е особено важно - горивният филтър затруднява преминаването на дизела, а ако вода попадне в него, той се превръща в ледени тапи. Затова е по-добре дизеловите двигатели да не стигат под половината резервоар през зимата.

Кратките пътувания са още един скрит убиец на дизелите. В града двигателят няма време да се загрее, а филтърът за частици няма време да достигне температурата на регенерация. В резултат на това DPF се запушва по-бързо от обичайното. Собствениците се опитват да дават газ на място или да правят резки ускорение, но това не помага. Системата за регенерация изисква движение и температура. Ако пренебрегнете проблема, DPF е напълно запушен, като се налага почистване или замяна, което също не са евтини.

Не трябва да се забрави и EGR

Понякога дизеловото гориво съдържа повече примеси, а градското шофиране дава повече сажди, които се утаяват във вентила и въздухозаборника. Клапанът започва да замръзва, двигателят губи тягата и започва да пуши. При пробег от 120 000-150 000 км много дизели изискват почистване на всмукателния колектор – това е нормална процедура, но ако го затегнете, въздухозаборникът ще се запуши до състояние на "бетон".

Турбината също е чувствителна зона. Шофьорите често не позволяват на дизела да се загрее преди натоварване и веднага увеличават оборотите. При студено масло турбокомпресорът остава практически сух - това причинява захващания на вала. След пътуването ситуацията се влошава от мигновено спиране – маслото спира да циркулира, а температурата вътре в турбината остава висока. По втулките се образува лак и след известно време турбината започва да бръмчи и да губи налягане.

През зимата проблемът се влошава от свещи и студени стартирания на двигателя

При студено време дизелът се нуждае от няколко секунди, за да затопли камерата. Ако стартирате и веднага потеглите, горивото не изгаря напълно, образува се дим и въглеродни отлагания се натрупват по стените на цилиндрите. При по-старите двигатели това води до спад в компресията.

Изводът е, че в определени условия дизелът живее дълго време, само ако собственикът подхожда с по-голямо внимание. Маслото трябва да се сменя по-често, отколкото е написано в инструкциите, а зареждането да става само от проверени бензиностанции. Количеството гориво не трябва да е на минимум.

Трябва също така да се следят филтрите, да се оставяме двигателя да се затопли и охлади, не се прекъсва регенерацията на DPF и редовно да се почиства EGR. Защото дизелът не прощава небрежността - повечето от сериозни повреди не са конструктивен дефект, а резултат от неправилна работа.