Има една малка, но универсална загадка, която обърква почти всеки шофьор: защо стрелката за гориво се движи изключително бавно през първата половина на резервоара и след това пада главоломно към края? Тази често срещана, но непозната особеност на почти всеки автомобил, не е случайна неизправност, а преднамерена психологическа хитрост на инженерите.
Инженерите знаят, че психологията на шофьора играе ключова роля. Пълният резервоар дава усещане за сигурност и контрол. Затова поплавъкът (сензорът, който измерва нивото на течността в резервоара) и софтуерът на таблото са калибрирани така, че да "задържат" стрелката в положение "Пълно" по-дълго време, отколкото би трябвало да е по чистата математика.
В действителност, дори след като сте изминали 100-200 километра, стрелката често остава залепена за максимума. Този "меден месец" с пълния резервоар успокоява водача и намалява ранната тревожност относно разхода на гориво.
В допълнение към психологическия фактор, геометрията на самия резервоар също допринася за това явление. Резервоарът рядко е идеален куб. Често има неправилна форма с разширения в горната част или особени извивки, създадени да обграждат компоненти по шасито или за да оптимизират пространството.
В горната част на резервоара, където е позициониран поплавъкът, обемът на горивото може да бъде значително по-голям спрямо промяната във височината. Така малко движение на поплавъка (което отговаря на много изразходвано гориво) води до едва забележимо движение на стрелката.
В долната част, където резервоарът се стеснява, всяка изразходвана капка води до рязко спадане на нивото, което кара стрелката да падне драматично и плашещо бързо към "Резерва".
Следващия път, когато стрелката ви изглежда "замръзнала" на максимума, помнете: това е умен трик на инженерите. Истинската стойност и по-точното измерване започват едва след като сте минали половината път. Не се доверявайте напълно на първата половина от скалата – бъдете готови за скоростното ѝ пропадане във втората!


2