Ако сте родени през 70-те или 80-те години, със сигурност ще си спомните Citroën BX. Това беше седан с пет врати, който се появи на пазара през 1982-а и замени GSA (еволюция на GS).
Благодарение на дизайна на Марчело Гандини, се получи различната кола, много разпознаваема от естетическа гледна точка. Освен това беше много напреднала за времето си. Изненада с преден капак, задна врата, калници и и брони, направени от фибростъкло. Това му позволи невероятното тегло от 885 кг в базовата версия. Но също така имаше коефициент на съпротивление от само 0,34 (благодарение на примитивния още компютърно подпомаган дизайн) и хидропневматично окачване.
Въпреки тази оригиналност на подхода, BX стана една от обичайните опции за семейните хора от средната класа. Имаше доказани двигатели, беше голям отвътре (за онова време) и в никакъв случай скъп.
Но марката имаше много високи цели за тази кола. От една страна, в компанията пазеха спомена за успехите на Citroën DS, който, наред с други ралита, спечели два пъти Монте Карло, два пъти Корсика и веднъж 1000-те езера. И от друга страна- примерът на Peugeot, който със своето 205 Turbo 16 беше един от най-добрите в световния шампионат.
Така че Citroën се подготви да направи BX участник в ралитата (група B) през 1985 година. Разбира се, това означаваше, че френската фирма трябваше да произведе най-малко 200 копия за улицата. Инженерите взеха BX, оборудваха го с 2,1-литров турбо двигател, който доставяше 200 к.с., и му дадоха задвижване на четирите колела. Серийният автомобил достигаше 220 км/ч и ускоряваше от 0 до 100 за 7,5 секунди. Перфектно!
Колата се наричаше BX 4TC и беше лесно разпознаваема по издутия си преден капак (новият двигател нямаше да се побере в оригинала), четири фара за мъгла на решетката, по-големи предни брони и разширени калници, за да побират по-широки гуми (които от днешна гледна точка изобщо не са такива).
Състезателният модел не беше успешен, а по-скоро обратното. Одобриха го за сезон 1986-а, като се състезава в Монте Карло, Швеция и Акропола. Резултати? Две оттегляния и шесто място в последното състезание с пилот Жан Клод Андруе .
Но ФИА изгуби контрол над това първенство и автомобилите от група B. Техните изключително мощни турбо двигатели, задвижване на четирите колела, тръбно шаси в много случаи и каросерии от фибростъкло, се оказаха опасни. През 1985-а пилотът Атилио Бетега вече беше загубил живота си в рали Корсика. Година по-късно. Хоаким Сантос уби трима души и рани други тридесет със своя Ford RS 2000! Пак тогава Анри Тойвонен и неговият навигатор загубиха живота си в Lancia Delta S4 в Корсика. Решението на FIA беше да премахне Група B и да я замени с ограничената и контролирана Група A.
Тази промяна в регулациите прекъсва еволюцията на BX и Citroën реши да промени стратегията си, забравяйки, че BX е рали автомобил. Въпреки това, произведените BX 4TC останаха, като бяха разпространени сред множество европейски представителства. Има източници, според които са продадени 62 копия. Други говорят за 86. Във всеки случай много останаха без собственици. И тъй като френската марка не искаше имиджът на BX да се свързва с ралита, те решиха да изискат обратно във фабриката тези, които не бяха продадени, за да ги унищожат под съдебен надзор . Така и стана, но търговци отказаха да върнат за унищожаване към 30 коли. Смята се, че една от тях е на снимките.
През април 1986 година този автомобил беше изпратен в Швейцария, където остава нерегистриран в гаража на колекционер. Той явно се задоволява само да го разглежда, вероятно сред много други в колекцията. Вторият му собственик, който го купи през 2007-а, обаче искаше да го кара, макар и малко. Регистрира го е и досега е изминал 2800 км, вероятно, повечето от тях на състезания за класически автомобили. И сега той го предлага отново за продажба на търга, който Aguttes организира за 16 март .
Очаква се колата да замине за сума между 100 000 и 150 000 евро. Тоест колкото ново Porsche 911 Carrera. Може на някои да не им се вярва, но за други това е ниска цена за подобна находка.