Историята на дизеловите двигатели в Русия обхваща повече от седем десетилетия, но краят й е нещастен.Тяхната разработка започва още преди Втората световна война, когато в едно от „затворените“ конструкторски бюра (в тях работят само осъдени инженери) е създаден двигателя „Коджу“ (Коба Джугашвили е партийният псевдоним и истинската фамилия на Сталин). Експерименталните двигатели са инсталирани на прототипи на камиони, модифицирани, но така и не доведени до реализация или производство.
Неуспешната история на руските дизелови коли (ГАЛЕРИЯ):
В края на 50-те години темата за дизеловите автомобили става актуална заради износа на съветски модели за Западна Европа. Високата ефективност може да се превърне в допълнителен коз за успеха на евтините съветски автомобили в чужбина. Задачата за „дизелизиране“ на съветските автомобили беше поета от белгийската компания Scaldia Volga, която заедно с компанията Sobimpex монтира вносни агрегати на модели на Москвич и Волги.
През 1960 г. дизеловият Москвич-407 получава името Scaldia 1400 Diesel. Автомобилните комплекти, доставени от Москва без двигател, са оборудвани с дизелов двигател Perkins с работен обем 1,62 литра и мощност 43 к.с.
Същият мотор се поставя и на белгийската Scaldia Diesel de luxe, известна още като Москвич-403, както и на Волга ГАЗ-21. Максималната скорост на такава Волга е само 115 км/ч, но също така този модел предлага икономия на гориво, което е оценено преди всичко от таксиметровите шофьори.