Новите еко разпоредби, заслужено или май не, преследват жестоко дизеловите автомобили. Мнозина обаче не ги разменят за нищо, въпреки че не могат а ги карат на все повече места. Разбира се, всичките тези ограничения не важат за това произведения на автомобилното изкуство.
Говорим за Audi R18 TDI Ultra , моделът, който марката с четирите пръстена разработи за световния шампионат по издръжливост през 2011 г. През тази година бяха направени промени в правилата за тези автомобили: двигателите V12 и V10 бяха забранени, наложени ограничения във всмукването, а също и при размера на турбокомпресорите. Audi вече знаеше много добре какво е да работиш с дизелов двигател. R18 TDI Ultra използва 3,7-литров V6 с турбокомпресор, произвеждащ около 530 к.с. Не беше толкова мощен, колкото забранения бензинов, но тъй като изразходваше много по-малко, спестяваше спирания в бокса. И нямаше никакъв вид хибридизация, както при неговия заместнищ от 2012 г.
Автомобилът от 2011 г. до голяма степен използва двигателя от 2010 г., но вече поставен в напълно нова кола с огромни подобрения. Като начало моделът от 2011 г. беше затворен, докато неговият предшественик имаше отворена каросерия и включваше стабилизираща „перка на акула“, която дойде като „предписание“ на самите разпоредби. Само с това той далеч надмина своя предшественик по отношение на аеродинамиката. Освен това имаше фарове, направени изцяло от LED за първи път, което помогна за намаляване на теглото на автомобила и подобри видимостта. Всъщност лекотата на колата, която сега се продава, беше една от силните страни – под 900 кила. Пак според наредбите. Скоростната кутия за първи път се управляваше изцяло електронно, когато тази на предшественика му работеше пневматично.
През тази 2011 г. Audi направи 8 бройки от R18 TDI Ultra, от които шест са оцелели. А тази, която виждате на изображенията, с шаси 107 е последната от малката серия. Влезе в действие, след като Audi загуби две коли в Льо Ман същата година, управлявани от Алън Макниш и Майк Рокенфелер, след тежки катастрофи.
Той трябваше да бъде сглобен за 6-те часа на Имола, четвъртото състезание от Интерконтиненталната купа на Льо Ман през 2011 г., което се проведе през юли. Audi-тата дебютираха с подобрена аеродинамика за това състезание. Това шаси 107, което се движеше под номер 2, беше управлявано от Том Кристенсен и Алън Макниш, чийто общ брой победи в Льо Ман достигна 12 Не завърши с успех, тъй като колата беше силно повредена от изобилието от мръсотия и гуми по пистата. Накрая завърши четвърта.
След това участва в 6-те часа на Силвърстоун, в които моделът завърши втори след епична битка с Peugeot. Замина към състезанието в Атланта (САЩ), където трябваше да се оттегли след сблъсък с друг участник. На теория последното състезание за шаси 107 трябваше да бъде 6-те часа на Жухай в Китай, където добрият старт на Кристенсен и Макниш беше последван от разочароващ край и оттегляне. Но се случи така, че за 2012 година Audi не успя с наследника на R18 Ultra, който щеше да бъде R18 e-tron quattro.
Така в състезанието 12 часа на Себринг той получи номер 1 и беше каран от Андре Лотерер, Беноа Трелуйер и Марсел Фаслер, които имаха общо 24 победи в Льо Ман. Колата взе полпозишън, а след това състезание беше „пенсионирана с всички почести“, защото наследникът й беше готов.
След това животът му се превърна в пътуване по изложби, тъй като автомобилът беше абсолютно идентичен външно с този, който спечели в Льо Ман през 2011 г.
По-късно премина в ръцете на колекционер, който сега го пуска за продажба чрез компанията Girardo&Co. Колата е напълно работеща, въпреки че необходимият екип от механици и инженери също трябва да бъде на пистата, за да разреши всички възможни усложнения. Това ще бъде малък допълнителен разход за звяр, за който могат да бъдат платени повече от два милиона евро. Конкретната цифра се съобщава само на тези, които наистина се интересуват от това легендарно Audi.