Създаването на автомобил, който трябва да отговаря на все по-строгите изисквания и закони, е трудно. Автомобилните производители трябва да вземат предвид не само емисиите и разпоредбите за безопасност, но и специфични критерии, отнасящи се до нивата на шума. Удостоверяването, че автомобилите не са твърде шумни, е особено трудно за компаниите, специализирани в превозни средства с висока производителност. Те обикновено имат по-шумни ауспуси, както и по-широки гуми, които обикновено са по-шумни.
В края на 80-те години на миналия век Porsche трябваше да построи тази измишльотина, за да се увери, че нейните спортни автомобили няма да бъдат твърде шумни. Базиран на 928, този еднократен прототип започва своята работа през 1989 г., точно когато втора част на „Завръщане в бъдещето“ излиза на големия екран. В една алтернативна вселена д-р Емет Док Браун (Док) би карал това вместо DeLorean DMC-12. Странната машина от Цуфенхаузен също така би се вписала идеално в антиутопичен екшън филм като поредицата за „Лудия Макс“.
Докато машината на времето на Док използва каросерия от неръждаема стомана, Porsche увива каросерията на автомобила в памучна вата. Това помага на инженерите да изолират и минимизират източниците на шум от двигателя, всмукателните и изпускателните газове. Идеята зад този 928 беше да се оценят нивата на шум на различни смеси на гуми. Ето защо някои от вътрешностите на колата бяха преместени извън каросерията.
Наистина, радиаторът беше поставен пред предната броня, докато тези два неудобни приспособления на капака приютяваха чифт вентилатори за охлаждане на двигателя. Големият варел, поставен върху капака, е мястото, където се извършва процесът на всмукване, с кабели, свързани към идеално затворения двигателен отсек. Видимостта навън явно не е приоритет.
Гледката през задното стъкло беше още по-лоша заради персонализираният ауспух, залепен върху стъклото. Двойно извитите изпускателни тръби бяха ръчно заварени и удължени до най-високата точка на автомобила, сочещи към задната част. Що се отнася до изпъкналите калници, те са добавени, за да може 928 да поеме различни видове комбинации от джанти и гуми. В настоящата си форма нископрофилната гума обгръща алуминиева джанта от предишно поколение 911.
Но защо Porsche избра 928 на първо място? Защото 911 с въздушно охлаждане просто беше твърде мощен. 924 също беше изключено, защото инженерите искаха кола, която има много мощност в по-ниския диапазон на оборотите. Според механика на Porsche - Харалд Ман, моделът 944 също не е бил годен за задачата поради своята „тракаща скоростна кутия при ниски натоварвания". А на Ман може да се вярва, защото е в компанията от 40 години, повечето от които са прекарани на тестови стендове за оценка на нивата на шума.
Първоначално Porsche тества колата на съществуващата подложка, но повърхността й се промени с времето и компанията трябваше да импровизира. Беше изградена „писта за измерване на външен шум“ с помощта на стандартизиран асфалт, за да се изключат променливите и да се получат по-точни резултати. Това 928 беше оборудвано със слик гуми и неговите нива на шум бяха измерени при ниски 63 децибела по време на стандартизирания тест при преминаване с 50 км/ч. Когато тестът беше направен, законовата граница беше много по-висока - 74 децибела.
Този 928 може да е грозно пате, но идеално илюстрира принципа на формата следва функция. Подвижният тестов стенд помогна на Porsche да направи колите си по-тихи, което може да изглежда нелогично, но трябваше да се направи, за да се преминат разпоредбите за нивото на шума. След повече от три десетилетия на служба, сега той е изложен в музея на Porsche в Щутгарт.