Най-необикновеното Volvo в историята: тестваме EX30

Това, което виждате, е най-необикновената кола на Volvo от толкова много години насам, че чак се изкушавам да кажа най-необикновената изобщо в историята на компанията.        Вижте ВИДЕО от теста на Volvo EX30:         През по-голямата част от последния век шведите си изграждаха репутация на производител на квадратни, практични и много разумни модели. Онова, което им липсваше като емоция, те компенсираха с надеждност и безопасност.

Новото EX30 обаче изглежда сякаш създадено напук на всички тези стожери във философията на шведите. Това не е практична кола. Подчертано не е старомодна кола. И в никакъв случай не бих го нарекъл разумна кола. Защото този малък градски модел, както го виждате, има ускорение от 0 до 100 км/ч, по-бързо от това на някои модели на Ferrari. И то не Ferrari от далечното минало.                По нищо не напомня за марката, за която Тop Gear се шегуваха, че била любимата на всички учители по география. Но за това има една много добра причина, която ще се хареса на учителите по география: EX30 не е съвсем шведски автомобил.

Класическите модели на Volvo винаги са се проектирали в Швеция и са се сглобявали или в Торсланда, до Гьотеборг, или в белгийския завод на компанията в Гент. Тази кола обаче е проектирана в Китай и се сглобява в място със звучното име Дзандзякоу.               Това е така, защото EX30 е построен на новата глобална електрическа платформа на китайския гигант Geely, който притежава Volvo вече 15 години. На същата платформа са Zeekr X и новият Smart #1, който Geely прави съвместно с Mercedes.

В съвсем близкото минало опитът да ни пробутат китайски автомобил под европейска марка вероятно щеше сериозно да ни подразни. Но днес Китай е несъмненият пионер в електрическото задвижване, и тук Volvo на практика използва последния писък в тези технологии.                 В същото време шведите са направили достатъчно да отличат своя модел от китайските братовчеди. Първо, той изглежда несравнимо по-добре: класически, изчистен скандинавски дизайн, с хармонични черти и с характерния за марката "чук на Тор" в предните светлини.

Второ, макар да е на същата платформа, настройките на окачването и всички движещи се компоненти в тази кола са напълно различни от тези на роднините. Нямаме никаква представа от Zeekr X, но това Volvo стои на пътя осезаемо по-стабилно от новия Smart, по-добре обезшумено е и поглъща неравностите доста по-гладко.               Базовата версия на ЕХ30 е само с един електромотор на задната ос, и с доста по-малка батерия - 51 кВтч, която освен това не е литиево-йонна, а е литий-желязофосфатна: една нова технология, която все повече си пробива път от Китай, и която намалява значително нуждата от скъпи метали като кобалт и никел, намалявайки и себестойността. Единственият проблем е, че тази технология за сметка на това увеличава теглото, така че малката батерия тук тежи колкото голямата.                 При това положение като по-разумен избор изглежда второто ниво на задвижване - така нареченият Long Range.    

То пак е само със задно предаване, но е вече с по-голямата литиево-йонна батерия, с брутен капацитет 69 киловатчаса. В този вариант тя е достатъчна за изминаването на почти 480 км с едно зареждане.

Колата, която ние тестваме, е най-мощната, със задвижване на четирите колела, два електромотора, и при нея максималният пробег е 460 км. Всички числа, които ви цитирам за обхвата, са по WLTP тестовия цикъл. Но със същия успех можеха да бъдат и по китайската митология, защото шансът да ги видите в истинския живот е нула.        В началото на теста ни: 99% батерия и оставащ пробег под 300 км/ч. Някой преди нас несъмнено се е позабавлявал...           Ние взехме нашето Volvo със заредена докрай батерия, и компютърът показваше по-малко от 300 километра обхват. Естествено, нито ние в нашия тест, нито колегите преди нас са образци за пестеливо шофиране. Но и при най-голямо старание не успяхме да свалим потреблението на енергия под официално обещаваните 17 кВтч на 100 км. В края на теста ни показателят бе малко над 19 киловатчаса.         В края на теста ни: 193 изминати км, 19.6 кВтч на сто среден разход, оставащ пробег от 103 км. И ние не се престарахме да караме икономично...            От друга страна, очевидното предназначение на тази кола е за големия град, а там този пробег ще ви е предостатъчен. По-дългите преходи също са възможни, макар и с известно планиране. Батерията може да се зарежда до 153 киловата, и тогава стига от 10 до 80 процента заряд само за 28 минути.                  Воланът е изключително лек, което е типично за азиатски автомобил. И по никакъв начин не създава усещането, че е свързан с колелата - вероятно защото наистина не е. Всичко става по жицата, както би казал Йовков. Но въпреки това нямаме забележки към управлението на тази кола. Създадена да се използва основно в града, тя е настроена точно така, както трябва да бъде: пъргава и много лека за каране.        Практично скрито отделение за вещи под централната конзола           В началото споменахме, че не е особено практична, но това всъщност зависи от начина на употреба. Задната седалка тук е добра за деца, но не и за възрастни. Багажникът е само 318 литра. Или евентуално 380, ако премахнете тайното отделение под него. Под предния капак също има място за багаж, но то стига само за кабелите. За сравнение малко по-късото и по-тясно Renault Megane E-Tech предлага доста повече вътрешно пространство, и цели 440 литра багажник.                  Ако обаче гледате на това Volvo като на автомобил за млади хора или за по-малки семейства, предимствата му са очевидни. Мястото на предния ред, а и седалките, са може би най-добрите в този сегмент.

Да кажем, че интериорът на тази кола е минималистичен, е като да кажем, че Сахара не е плодородна. Технически е вярно, но не дава идея за пълния мащаб на нещата. С ЕХ3-30 получавате един ключ, който няма дори едно копче за натискане и който трябва само да си сложите в джоба и да забравите напълно. И получавате автомобил, който няма даже бутон за запалване: само сядате вътре, и той е готов да потегли.         Очевидно ще трябва да привикваме към рециклираните материали в интериора на автомобилите           На вратите няма нищо - дори лостчетата за смъкване на прозорците са върху централната конзола. Превключването на предавките е изнесено върху волана, там е и управлението на чистачките. Както и няколко бутона с множество различни функции.        Всичко се управлява от таблета, включително страничните огледала и даже отварянето на жабката            Необикновената форма на волана би позволила много хубав изглед към приборите - стига да имаше такива. Но всъщност единственото, което се крие зад волана, е камерата, която следи водача - дали внимава за пътя и дали не се е уморил.

Всичко останало в този автомобил се управлява от таблета: подход, който ще се стори несъмнено познат на феновете на Тesla, да кажем.                  Да се налага да погледнеш надясно всеки път, когато трябва да провериш скоростта, звучи малко недомислено. Но от Volvo уверяват, че са направили детайлно проучване и че това не отклонява вниманието повече, отколкото поглеждането на традиционните уреди зад волана. Ще го приемем на доверие.

От таблета се управлява на практика всичко - от страничните огледала до отварянето на жабката. Съвсем минимална жабка, която ще побере единствено документи или, в краен случай, очила. За сметка на това на дъното на централната конзола имате едно удобно тайно отделение за вещи. А в корите на вратите има впечатляващо дълбоки джобове. За това спомага и фактът, че аудиосистемата има само един говорител - по цялата дължина на таблото.                 Тук е моментът да споменем цените: почти 80,000 лева за базовия модел с малката батерия, 90,000 за варианта с най-дълъг пробег, 108,000 лева за този с два електромотора. Нашата тестова кола, с най-богатото възможно оборудване, струва над 113,000 лева.

Това е доста солено за малка градска кола, а и материалите в интериора, честно казано, не изглеждат като за този ценови сегмент. Причината е, че това е и най-екологичното Volvo до момента. Над 95 процента от него могат да се рециклират, когато свърши животът му. Таблото и килимчетата са от стари бутилки, бракувана PVC дограма, изрезки от производството на дънки. Алтернативно таблото може да бъде тапицирано и с елегантен на вид текстил.                 Другото оправдание за високата цена - доста по-убедително оправдание - е в способностите на тази кола. Защото тя е най-бързо ускоряващата в цялата 97-годишна история на шведската компания.

Eдва 3.6 секунди от 0 до 100 км/ч: това е осезаемо по-бързо от Ferrari California с неговите 460 коня. Почти идеалната тишина в салона отнема малко от адреналина на момента. Но само малко.

Eстествено, изниква въпросът за какво ви е това ускорение и толкова мощност в една кола, която е основно за града. Правилният отговор е: а защо не, по дяволите?                     С 543 нютонметра максимален въртящ момент, това е един от най-лесно изпреварващите автомобили, които сме тествали някога.

Да, даваме си сметка, че идеята на прехода към електричество не е в бързите изпреварвания. И си признаваме, че първоначално бяхме доста скептични към това EX30 с неговата солена цена, твърде опростен интериор и относително скромен обхват. Но с течение на времето започнахме все повече да го харесваме. Просто защото това Volvo притежава най-важното умение за една кола: да ви е весело, докато я карате.        Още снимки от теста на Volvo EX30 вижте в ГАЛЕРИЯТА: