Днес електрическите автомобили преживяват истински бум!, Превъзходният Rimac Nevera миналата година постави повече от 20 рекорда в един и същи ден , включително ускорение от 0 до 100 км/ч. за 1,81 секунди. Илон Мъск се закани да свали рекорда до под секунда. Но за да стигнете дотук технологията, има десетилетия на блестящи идеи и умове в автомобилната история.
Хенри Форд или Джон Д. Рокфелер са пионери във въвеждането на революционни подобрения. Но имаи други по-малко известни личности като Уолтър С. Бейкър , инженер, който е истински визионер в областта на електрическите автомобили. Неговият живот е посветен на една цел - да се направи първата кола, способна да надвишава 160 км/ч. И успява, макар и много трудно.
Между 1850 и 1900 г. автомобилите са коренно различни от тези сега. Като цяло те са били възприемани като странни и опасни „бъгита без коне“, способни да достигнат шеметни скорости за онова време (под 8 или 10 км/ч) по също така примитивните пътища. Обикновено задвижвани с пара и с дървени колела, тези играчки за богатите са запазени за малцината привилегировани.
Първите двигатели с вътрешно горене идват през 1885 г., когато се ражда революционен проект: „Benz Patent-Motorwagen“ или „Motorwagen“, разработен от Карл Бенц, който го патентова година по-късно. Става въпрос за едноцилиндров ДВГ и максимална скорост от около 16 km/ч. С него Берта Бенц става първият човек, предприел пътешествие.
Уолтър Бейкър
На същите дати са родени и първите електрически автомобили. Един от пионерите е британският инженер и бизнесмен Томас Паркър, който пуска на пазара вид електрическа „количка за голф“ през 1884 г. По-еволюирала е „ Flocken Elektrowagen “, разработена от германеца Андреас Флокен през 1888 г. Тя има акумулаторна батерия и може да достигне скорост до 14 km/ч.
Но един от най-революционните производители на електрически автомобили в историята несъмнено е Уолтър К. Бейкър, американски инженер с удивителен ум и търговски умения. Освен всичко друго той разработва „плаваща“ система за окачване на топка или лагер (която позволява на колелата да се въртят, без да се влияят от теглото на превозното средство в случай на повреда на лагера). Също така изобретява „пра-пра-дядото“ на седалката с колан. И продава хиляди електрически автомобили в началото на 20 век благодарение на гениалните си кампании.
Три години след като основава American Ball Bearing Company през 1895 г. и прави първите си опити да електрифицира вагони, инженерът от Средния запад решава да създаде Baker Motor Vehicle Company със своя зет и с тъст си. Фабриката за производство и продажба на електрически превозни средства се намилра в Кливланд (Охайо). Те излизат много успешни и дори правят първата кола на Томас Едисън - двуместна, която му струв около 850 долара по онова време. Но Уолтър С. Бейкър е не само брилянтен инженер, но и носи онзи демон на скоростта.
Абсолютните рекорди за скорост са част от историята на автомобилите, откакто те съществуват. Освен въпрос на чест това носи престиж на дадена марка. Старата поговорка „печели в неделя, продавай в понеделник“ е по-стара от самия автомобил.
През 1899 г. първата кола, която надвишава 100 км/ч, е електрическа: кръстена е „La Jamais Contente“ (кола на френски е дума от женски род). Управлява я белгийката Камий Дженаци. Имайки предвид този „враг“, който трябва да победи, Бейкър се заема да докаже, че неговите електрически автомобили са по-добре конструирани, по-ефективни и по-бързи от тези на всеки друг производител на планетата.
Така той инвестира цяло състояние в изграждането на първото от трите си превозни средства за търсене на скорост: „Торпедото“ на Бейкър , представено през 1902 г. То наистина прилич на подводно торпедо, напълно различно от всичко тогава, направо изглежда извънземно.
Със своите 11 оловни батерии, които захранват електрически мотор Elwell-Parker с мощност 14 к.с., автомобилът се превръща в един от най-мощните състезателни в света. Колелата с тънки телени спици имат вътрешни и външни капаци на диска, за да се минимизира предната повърхност на автомобила и да намали съпротивлението на вятъра. Седалките на водача и пътника отпред са монтирани в тандем.
Но дебютът на „Торпедо „в Стейтън Айлънд навръх Деня на паметта през 1902 г. завършва с трагедия. След като успява да измине километър за малко повече от 30 секунди на павирана улица в Ню Йорк със средна скорост от 70 мили в час (112 км/ч), колата се завъртя хаотично, излизайки от завой и удря релси. Колелата се чупят и автомобилът се врязва в събралата се тълпа. Двама загиват на място, мнозина са ранени.
След този злощастен инцидент тестовете за скорост по обществени пътища в САЩ са прекратени и преместени на по-безопасни места. Като плажовете на Дейтона-Ормънд (Флорида), например. Въпреки че Бейкър за кратко се отказа от идеята да постави рекорд за скорост, две години по-късно той разполага с готови две „Torpedo Kid“, по-леки, по-малки и по-мощни от оригинала.
Колата, наречена „Бялата мишка“, записва максимална скорост от 167,37 км/ч (104 мили в час), въпреки че Бейкър неофициално успя да победи този рекорд до 218 км/ч! Е, отново претърпява инцидент, този път без наранявания. Но решава окончателно да се откаже от рекордите и да продължи да продава автомобили с постигнатия дотогава престиж. Фирмата му става пазарен лидер в Съединените щати в началото на 20-ти век, когато е разцветът на сектора.
Никоя кола дори не доближива до „неофициалната“ скорост на Бейкър по плажовете на Дейтона, докато Барни Олдфийлд (също от Охайо) форсира своя прочут 21,5-литров Blitzen Benz до 210 км/ч (131 мили в час) след още седем години. Рекордът му за скорост на електрически двигател пада чак през 1968 г. Джери Кугел „излита” със своя Autolite Lead Wedge до над 225 км/ч (139,89 мили в час) на солените равнини Боневил.