Някои хора са убедени, че парите наистина купуват щастие. Малко неща могат да се сравнят със свежата миризма на това кола и усещането да видите как изработеното според желанията ви превозно средство излиза от магазина. Оказва се обаче, че дори да сте голям фен на скъпите коли с висока производителност, можете да срещнете някои неочаквани пречки при опита да се сдобиете с тях. Покупката на суперкола не е лесна работа и историята на този британски богаташ показва как стоят нещата в действителност.
Не е тайна, че някои производители от висок клас като Ferrari имат готови списъци от клиенти, които са полезни, когато моделите с ограничен тираж или хиперколи вече са близо до производство. Привилегированите са поканени да ги разгледат, да получат оферта и да решат дали искат да ги купя. Най-често те казват „да“ и харчат милиони. Те са лоялни (и заможни) фенове на марката, но също така са наясно, че подобни покупка са добра инвестиции, защото тези коли всъщност струват повече от това, което са платили.
Какво обаче се случва, ако не искате да си купите SF90 XX Spider или 812 Competizione A, а искате Porsche 911 GT3 RS?. Porsche продава автомобили чрез глобална мрежа от представителства, която позволява лесно да се научи препоръчаната от производителя цена на даден модел, като за това е нужно да се влезе на уебсайта на марката и да се разгледа онлайн-конфигуратора.
Германският производител не пази цените си в тайна, както правят други марки от висок клас, а в случая набелязаният модел - Porsche 911 GT3 RS, стартира в Европа на цени от 270 000 евро. В САЩ те започват от 245 000 долара, а във Великобритания - от 193 000 лири. За тази сума клиентът получава кола с 525 к.с. и тегло от 14450 кг. с впечатляващи аеродинамика и настройки на окачването, които го превръщат в шедьовър на пистата.
Затова и не е изненадваща, че британски фен на такива коли с достатъчно пари и Lamborghini Huracan Sterrato в гаража иска да си купи 911 GT3 RS. Той отива при дилър на Porsche, като е готов да подпише документите и да преведе първата вноска. Кандидат-купувачът не очаква проблеми, тъй като това все пак е бизнес. Дилърът е посредник в този бизнес и печели пари, така че не би трябвало да каже „не". Оказва се обаче, че това не е така.
Търговецът дори не се поколебава да подчертае, че за да си купи такава кола, клиентът трябва да е изградил добри отношения с базираната в Щутгарт марка, което означава, че трябва да е купил „невероятно количество коли, за да бъде включен дори в списъка“. Дилърът дава пример с друг клиент, който купува поне 7 коли на година, като харчи за тях около 2 млн лири, за да отговори на условия за евентуално попадане в списъка с потенциалните бъдещи собственици на модели с лимитирана серия.
И това е точно така. Покупката на голям брой скъпи автомобили, които може да се амортизират постоянно след няколко години, не гарантира място сред кандидатите за 911 GT3 RS. А причината е, че много хора са наясно с тази продуктова стратегия и се възползват от нея. Едно брилянтно превозно средство в ограничен тираж, тоест с малко предлагане, привлича огромен интерес. И има хора, които взимат колата, пускат я за продажба, като рискуват да попаднат в черния списък на производителя. Те може никога повече да не получат специално Porsche, но пък ще изкарат един 200 000 евро, което не и никак лоша печалба за един ден работа.
Въпреки това, бизнесменът Марк Маккан не се отказва. Той прави списък на всички оторизирани центрове на Porsche в Обединеното кралство и започна да им звъни наоколо. Първите няколко отговора, които получава, са подобни на това, което му каза и първия продавач. В крайна сметка Маккан получава обаждане, в което е уведомен, че може да закупи 911 GT3 RS от друг собственик, който иска да се отърве от колата си. Покупката ще му струва 365 000 британски лири, което е със 172 000 лири повече от цената на дребно (с включен ДДС) и със 100 000 лири над платеното от продавача на автомобила.
Продавачката, която съобщава офертата по телефона, посочва, че сделката е добра, защото така се избягва покупката на десетина коли на Porsche, които ще се амортизират и ще трябва да се продадат на загуба. И съответно това е най-бързият, и колкото и странно да звучи, най-евтин начин за покупка на малко използвано 911 (992) GT3 RS.
Маккан се обръща към дистрибутор на луксозни коли, за да разбере дали има вариант да получи колата на каталожна цена, който потвърждава, че това е невъзможно. Никой не плаща тази сума, тъй като винаги трябва да похарчи много повече. Това обаче не отказва Марк и той продължава да се опитва да се сдобие с 911 GT3 RS на каталожна цена. Отива при друг дилър, като му разказва за колите от марката, които е притежавал. Сред тях има и две Carrera GT, но се оказва, че това е без значение. Продавачът е категоричен: „Този автомобил е само с покани“.
Всичко това може да изглежда като „проблеми на богатите хора“ и до голяма степен е така. Всъщност обаче това е проблем е и за ръководителите на Porsche. От една страна има хора, които са готови да похарчат много пари, за да попаднат сред кандидатите за определена кола, но да не я получат. В същото време има такива, които веднага ще препродадат тази скъпоценна състезателна кола.
Получава се едно сериозно разминаване, от което никой няма полза, защото в един момент дори лоялни клиенти ще се превърнат в такива, които препродават колите си. Те ще разберат колко пари са вложили, за да попаднат в списъка с избрани, и ще разберат, че не си е струвало.
Ясно е, че Porsche иска да контролира доставките на ограничени серии автомобили, които могат да станат емблематични с течение на времето и това е напълно разбираемо. Защо обаче от това трябва да страдат и хора, които са истински фенове на марката и може би са прекарали години от живота си в упорита работа, за да могат да си позволят такива впечатляващи машини.