Най-продаваният Mercedes на планетата: тестваме новия GLC

GLC едва ли е първото име, което ви идва наум, щом чуете Mercedes. Но всъщност за компанията от Щутгарт това е най-ключовият автомобил - най-продаваният в световен мащаб.                  А от тази година и България вече е в тон с глобалните тенденции - GLC измести GLE като най-търсения модел на Mercedes у нас. И всъщност е най-продаваният премиум автомобил в България - ако говорим за нови коли, естествено.

Историята на този автомобил започва през 2008, когато се появи първият GLK като по-компактно и достъпно братче на големия ML. Седем години по-късно компанията смени името, отказа се от по-ръбатия дизайн и така се роди GLC. А от края на миналата година на пазара е второто му поколение - това, което виждате. То е по-високотехнологично, по-комфортно и по-добре оборудвано. Но също така е и доста по-скъпо заради промените в областта на задвижването.                   Колкото повече напредва автомобилната технология, толкова по-малко избор получава клиентът. Новият GLC може да бъде единствено автоматик (9-степенен); може да бъде единствено със задвижване на четирите колела; и може да бъде единствено хибрид.

На купувача е оставен единствено изборът какъв да бъде хибридът. Макар че, за да сме честни, вариантите не са чак толкова малко.                 Базовите модели са меки 48-волтови хибриди, при които електромоторът на практика замества стартера и служи само за понижаване на разхода и емисиите. Най-достъпната версия е бензиновата 200 4Matic с 227 коня максимална мощност и начална цена от 121 500 лева с ДДС за купе варианта. Мек хибрид е също дизеловият 220d, с 220 коня мощност и цена около 127,000 лева. Има по-мощни версии и на двата двигателя. Има също и дизелов плъг-ин хибрид - доста рядко решение в наши дни. И накрая идва автомобилът, който ние тестваме - бензинов плъг-ин хибрид в два варианта, 300e и 400e. Тук цената е съответно 147,000 и 152,000 лева.                Когато стане дума за плъг-ин хибрид, повечето от нас си представят технология, добавяща 30 или 50 км пробег само на ток, и, общо взето, правеща колата много по-скъпа и много по-тежка. Тук обаче нещата не стоят точно по този начин. Mercedes са монтирали в своя хибриден GLC 31-киловатчасова батерия - по-голяма от тази в някои чисти електромобили като Dacia Spring например. С тази батерия версията 300е може да измине 130 км само на електричество. Напълно достатъчно, за да изпълни обещавания разход от половин литър на 100 км.                 Двулитровият бензинов мотор развива 204 конски сили мощност и 550 нютонметра максимален въртящ момент. Към него се добавя електромотор със 136 конски сили. Общата мощност на системата е 320 коня, а ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 6.7 секунди.                 300е има на борда си 11-киловатово зарядно за променлив ток, и може да поема заряд до 60 киловата на бърза станция с прав ток. Което означава, че за 20 минути можете да попълните батерията до 80%. Но идеята на плъг-ин хибридите не е да ползвате бързи зарядни станции, а да го зареждате у дома нощем или през деня в офиса.                 Както вече стана дума, от Mercedes обещават разход от половин литър на 100 км. Но това е валидно само за първите сто - докато още имате батерия. В момента, в който батерията се изчерпи, в действие остава само двигателят с вътрешно горене. И разходът вече се връща към нормалните стойности. Дори и те обаче са доста прилични: за толкова висок и тежък автомобил, 7.5 на сто разход на магистралата е много хубав показател.        

        Всъщност това е идеална кола за магистралата - тиха, мощна и здраво стъпила на асфалта. И много успокояваща. 320 коня звучат внушително, но за да усетите адреналинов пристъп, трябва да сте много категорични с педала на газта. При нормално бораване с него, GLC е по-скоро спокоен и улегнал, отколкото спортен. Макар че електромоторът го прави изключително пъргав при резки ускорения от място.                    Изглежда малко смешно, но всъщност един от малкото недостатъци, които намерих в тази кола, е в нейното пневматично окачване. И в това колко комфортно е то.

Естествено, меко и комфортно окачване може да е само плюс в страни с гладки и равни пътища, като Германия например. В България, където пътните строители изповядват вълнистата философия, то може да бъде и леко дразнещо - през цялото време автомобилът се полюшва като лодка на пристан. Освен ако не си поръчате адаптивното пневматично окачване и не го настроите на спортен режим. То върви в пакет със завиващите до 4.5 градуса задни колела, и ще ви струва около 6700 лева.                  Минималният просвет е 145 милиметра - доказателство, че пълното предаване е добавено тук за повече стабилност, а не за офроуд подвизи.                   Новото поколение е с почти 11 сантиметра по-дълго - до общо 4.76 метра в купе варианта. Мястото вътре е в изобилие, даже и на задната седалка. По-елегантната форма обаче си идва и със своята цена. Първо, съвсем буквално, защото купето струва с около 5 хиляди лева повече от аналогичния SUV модел.

И второ, защото тук губите близо 80 литра от багажния обем.                  Като прибавим и нуждите на хибридната система, товарното пространство се свива до едва 390 литра - почти колкото като VW Golf. Пак е достатъчно за нормални нужди, а ако не, при SUV модела се увеличава до 470 литра.               Една от най-видимите промени в сравнение с миналото поколение е, че почти всички бутони от таблото са изчезнали. За повечето функции се налага да разчитате на големия сензорен екран. Той има чудесна резолюция, изглежда много хубаво, и освен това има хаптичен ефект, тоест с вибрации ви създава усещането, че сте натиснали истински физически бутон. Но въпреки това гоненето на точки по екрана, докато шофирате, не е много удобно. И не е съвсем безопасно. От Mercedes се надяват да компенсират това с техния вече много напреднал гласов асистент. Той изисква малко привикване, но разбира доста широк кръг от команди... и е безукорно учтив.                  Качеството на интериора е точно такова, както бихте очаквали от един Mercedes - тоест безукорно. Дребни недостатъци са сензорните бутони на волана, които лесно можете да задействате неволно, и амбиентното осветление, особено в частта му над огледалото за обратно виждане. При нощно каране то може отчетливо да заслепи шофьора. Но за щастие можете не само да смените цвета му, но и да понижите интензитета - или изобщо да го изключите.                   Информационната система има бързи реакции и е достатъчно интуитивна за ползване. Всички най-модерни електронни асистенти са серийни. Като допълнителна опция бихме отбелязави матричните фарове с по 1.3 милиона пиксела всеки.                  За да обобщим, в Щутгарт не са се изкушили да правят революционни промени в своя бестселър - разбираемо, защото кой е склонен да човърка в нещо, което работи добре. Вместо това просто са подложили GLC на допълнителна шлифовка. Която според нас ще е напълно достатъчна да запази позициите му като най-продавания Mercedes на планетата.      Още снимки от теста на Mercedes GLC вижте в ГАЛЕРИЯТА: