Въпреки че е на пазара от 1978 г., Toyota Supra навършва пълнолетие едва между края на 80-те и следващото десетилетие, когато скъсва всички връзки със Celica и се превръща а в самостоятелен модел. В продължение на около десет години Toyota използва името Supra, за да обозначи премиум вариант на Celica, който първоначално се отличава само с покритието си, а след това постепенно с двигателя и външния си вид.
Между третата серия от 1986 г., първата "самостоятелна", и последваща серия от 1993 г. обаче има редица разлики, които правят всяка предишна серия изведнъж да изглежда "стара" и непривлекателна. Като се започне от външния вид.
Много различен външен вид от своите предшественици
Toyota Supra, обозначена с код A80, е проектирана между 1989 и 1991 г. на базата на шасито Soarer, от което произлиза и спортният Lexus SC. За Supra обаче е разработена по-компактна каросерия, която е с над 30 см по-къса, с дължина малко над 4,5 метра при междуосие от 2,55 метра, с ширина от над 1,80 метра, докато височината остава доста под 1,30 метра.
Тези пропорции са подчертани от малко американски muscle дизайн, контрастиращ рязко с правите форми на своите предшественици и с фиксирани, а не прибиращи се фарове. От своя страна, интериорът е модерен, но в крайна сметка доста семпъл, както подобава на емоционален спортен автомобил.
Промяна в механиката
Що се отнася до механиката, предложението започва с 3,0-литровите шестцилиндрови двигатели, но предлаганите агрегати са ново поколение, по същество варианти на агрегата от серията JZ на Toyota, използван при няколко други модела на японската марка и Lexus. Базовата версия разполага с двигател с мощност от около 225 к.с. и се предлага на пазарите в Япония и Северна Америка.
В този случай мощността варира от пазар до пазар – в Япония тя достига 280 к.с., докато за Европа мощността е 330 к.с. Скоростта във всички случаи надхвърля 250 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч става за 4,6 секунди. Моделите с турбокомпресор разполагат и с по-големи колела, със 17-инчови джанти вместо 16-ки, за да направят място за по-големи, по-мощни спирачки.
Освен това са взети много мерки за намаляване на теглото и осигуряване на по-добър баланс на автомобила: предният капак, покривът, предната напречна греда и определени части, като маслените карета на двигателя и трансмисията, са направени от алуминий, рамената на окачването са ковани и дори при кормилното управление колелото е изработено от магнезий, докато резервоарът е изработен от пластмаса.
В резултат на това, въпреки по-големите спирачки и допълнителното оборудване, автомобилът тежи с почти 100 кг по-малко от предишното поколение: в зависимост от версията, то варира от малко над 1450 кг до около 1570 кг и има почти идеално разпределение на масите: 51% от масата се пада отпред, докато 49% е отзад.
2019 г. - Supra възкръсва от пепелта
Toyota спира окончателно да произвежда Supra през 2002 г., въпреки че в края на 1998 г. моделът вече не се предлага в Европа, тъй като обновената версия на турбо двигателя, която беше единствената опция на Стария континент, спира да се внася.
Отново Supra няма реален директен заместител, въпреки че формално моделът е заменен от новата Celica в ролята на компактен спортен автомобил, като последният всъщност е в малко по-нисък клас. Името Supra се появява отново през 2019 г. за ново поколение, обозначено като A90, което обаче е създадено след споразумение с BMW.