Напоследък започнахме малко да се боим от думата "нов", когато става дума за автомобили. Все по-често новите модели идват с малко повече лъскави детайли, много повече нови технологии (голяма част от които - напълно излишни) и, като компенсация за всичко това, с доста по-висока цена.
Но все още има поне една компания, която остава малко назад от тази тенденция. Тази компания се казва Suzuki и днес тестваме нейния нов модел.
Това е третото поколение на Suzuki S-Cross. Ако не смятаме по-големия Across (който не е нищо друго освен леко маскирана Toyota RAV4), тъкмо това е и най-подходящият за семейства модел на Suzuki за Европа. С 13 сантиметра по-дълъг е от Vitara, има с 10 сантиметра повече междуосие и с почти 60 литра по-обемист багажник - до общо 430 литра.
Между нас казано, ние харесвахме и предишните две поколения на модела. Те бяха симпатична комбинация от достъпна цена, непретенциозно поведение, икономичност и добра проходимост при нужда. Онова, което им липсваше, беше сексапил.
Новото поколение променя това. Не бихме го наредили сред най-красивите кросоувъри, но при всички случаи S-Cross вече има съвсем модерен фасон. Всъщност, ако го паркираме до предшественика му, не бихте познали, че става дума за един и същи автомобил.
Другата тайна на този модел е, че всъщност думата "нов" се отнася предимно до външния му вид и до интериора. Основните компоненти иначе са същите като в досегашното поколение, което остана на пазара почти девет години. И това е добра новина.
129 к. с. максимална мощност 235 Нм максимален въртящ обем 10.2 секунди 0-100 км/ч 195 км/ч максимална скорост |
Под капака е добре познатият ни 1.4-литров бензинов турбомотор, който Suzuki нарича Boosterjet. Тук той е комбиниран с 48-волтова мека хибридна система, но нейната главна функция е да задоволи чиновниците от Брюксел. Намалява мъничко емисиите и помага леко при ускорение. Но това не е пълен хибрид и не може да се движи само на електричество.
Мощността е сравнително скромна - само 129 конски сили, но S-Cross има с какво да компенсира това, както ще стане дума след малко. Въртящият момент стига до 235 нютонметра - напълно достатъчно за спокойни изпреварвания.
Окачването е доста меко, което е плюс на места като София, където няма два еднакви легнали полицая, но е по-скоро минус, ако се опитвате да карате по-динамично по някой планински път със завои. Воланът също не е много директен и аз, честно казано, бих предпочел да не беше чак толкова лек.
Но S-Cross има и един голям коз в областта на динамиката - и то коз, който неговите конкуренти отдавна вече нямат. Този коз е ниското тегло. Даже с 4х4 система тази кола тежи не повече отг 1280 килограма. Което е със 120 кг по-малко от аналогичния Volkswagen T-Roc. И с 220 кг по-малко от Nissan Qashqai.
Ефектите от това са два: приятна пъргавина на пътя и също толкова приятна икономичност. Официалните данни сочат 5 литра на 100 км комбиниран разход за варианта с предно предаване, и 5.8 литра на сто за този със задвижване на четирите колела. Това не е много по-различно от обещанията на останалите модели в този сегмент. Различното е, че S-Cross го изпълнява и на практика. От София до Бургас с максималната възможна магистрална скорост колата ни показа разход от точно 6 литра на сто. На обикновен първокласен път с 90 км/ч паднахме до под 5.5 литра.
Нямаме оплаквания и от офроуд способностите на тази кола. С максимален просвет от 17.5 сантиметра е ясно, че тя не се цели в ловците и бракониерите. Но интелигентната система за задвижване на четирите колела се справи съвсем спокойно със стръмни изкачвания и спускания дори по песъчлив път. Системата има удобен превключвател за четирите режима на работа - автоматичен, спорт, сняг или блокировка на диференциала. Накратко, S-Cross е запазил всички предимства на предишното поколение, но вече ги предлага в доста по-симпатична опаковка.
Значи ли това, което ви казах в началото, че новата кола е на цената на досегашната? За съжаление - ни най-малко. Никой не може да избяга от инфлацията, особено в автомобилния сегмент.
Когато заснехме нашия тест миналата есен, произвежданият в Унгария S-Cross започваше от около 52,000 лева за версия с предно предаване, и от 58,000 за варианта със задвижване на четирите колела. Сега стартовите цени са съответно 54,000 и 60,000 лева. Най-високо оборудваната кола с 4х4 е 66,000.
Това е болезнено на фона на спомените ни от ценовите листи на Suzuki преди три-четири години. Но истината е, че си остава доста изгодно на фона на конкурентите. Най-евтиният T-Roc със задвижване на четирите колела е с над 4 хилядарки по-скъп. А за малко по-големия Кашкай с 4x4 ще ви трябват почти 15 хиляди лева повече.
Трябва да добавим и още един коз на Suzuki: необикновената щедрост при серийното оборудване. Даже най-базовата кола ви дава камера за задно виждане, система за разпознаване на пътни знаци, седем въздушни възглавници, имобилайзер и аларма, електрически предни и задни стъкла, климатик, адаптивен круиз контрол, мултифункционален волан, мултимедия със 7-инчов екран, самозатъмняващо се огледало и 17-цолови алуминиеви джанти.
Малко по-скъпото второ ниво добавя климатроник, парктроник отпред и отзад, отопление на предните седалки, кожен волан и релси на покрива.
Материалите в интериора няма да ви впечатлят с изисканост. Повечето пластмаси са твърди и не изглеждат скъпи. Но за сметка на това ще са устойчиви на износване. Въобще S-Cross е точно това, което сме свикнали да очакваме от едно Suzuki: може би малко непретенциозен наистина, но надежден, смислен и почтен.
Още снимки от теста на Suzuki S-Cross вижте в ГАЛЕРИЯТА: