Ускорението от 0 до 100 км/ч е популярен начин за измерване на бързината на автомобила. Когато става въпрос за високопроизводителни коли обаче малцина се сещат за разгледат спирачната сила на машината, от която се интересуват и възнамеряват да закупят.
Нека първо обаче да си припомним как спирачните системи са се развили през годините. Първоначално те са се състояли от дървен блок и лост. Нарастващата популярност на пневматичните гумени гуми води до масовото приемане на механични барабанни спирачки – конструкция, приписвана в еднаква степен на Готлиб Даймлер и Луи Рено.
През 1917 г. американският инженер Малкълм Лохкийд патентова хидравличната спирачка, а Duesenberg е първият автомобилен производител, който възприема тази технология в своя Model A. Тази технология се превръща в стандарт за индустрията през 30-те години на миналия век. Постепенно спирачките стават по-ефективни от всякога и възникна друг проблем - блокирането на предните колела при рязко спиране. Френският пионер в автомобилостроенето и самолетостроенето Габриел Воазен се смята за бащата на антиблокиращите спирачки, като именно той експериментира със системи, проектирани да модулират хидравличното спирачно налягане, за да намалят риска от приплъзване.
През 1966 г. е представен Jensen FF и това е първият сериен автомобил, който разполага с антиблокираща спирачна система (ABS). Тя е разработена съвместно с Dunlop-Maxaret и се използва в наши дни, като сериозно доработена.
Кои обаче са най-ефективно спиращите коли? Отговор на този въпрос дава изданието Autoevolution, като в случая са избрани само серийни модели. Три от общо петте автомобила в списъка вече не се произвеждат, а данните за спирачни път на всички са взети от независими тестове, проведени от автомобилни списания, а не от производителите.
Най-бързо спиращите серийни автомобили (ГАЛЕРИЯ):