Chevrolet Bel Air - така изглежда една американска класика

Много автомобили са се превърнали в легенди на индустрията и не е задължително да са единични бройки или лимитирани серии. Има не малко коли, които са били в масово производство и заемат подобаващо място в историята - един такъв автомобил е Chevrolet Bel Air от 1955-1957 г.

След края на Втората световна война САЩ навлизат в златна ера на икономически растеж. Въпреки някои трудности, причинени от Корейската война и началото на Студената война, американската индустрия е в разгара си и производителите на автомобили, естествено, не изостават. Най-големият от тях - General Motors, е лидер под ръководството на главния дизайнер Харли Ърл. Марките Buick, Cadillac, Oldsmobile, Pontiac и Chevrolet се продават в големи количества, а стилът им с панорамни прозорци се смята за емблематичен.

Сред моделите Chevrolet от петдесетте години специално място заема линията Bel Air, кръстена на жилищен район в западните предградия на Лос Анджелис. Името Bel Air се появява за първи път в гамата на Chevrolet през 1952 г. - така започват да обозначават моделите без B-колони или твърди покриви.

Всички Bel Air (серия 2400) имат по-луксозно оборудване от 1500 и 2100 и свои собствени стилистики, по-специално двойни корнизи на задните калници с надписа Bel Air между тях. В същото време шасито и задвижването все още са от моделите от ранните години на производство (1949-1952).

През 1954 г. последната нула (240) изчезва от фабричната маркировка, а решетката на радиатора получава 5 вертикални ребра. Двойните корнизи на задните калници, споделящи ивица в същия цвят като покрива (предимно бяло), остават характерна черта. Допълнителното оборудване включва козирка над предното стъкло и допълнителен фар на огледалото за обратно виждане. Кабината е украсена с двуцветна тапицерия, а пред волана с две спици с голям диаметър има табло с голям скоростомер отляво и часовник отдясно.

В зависимост от скоростната кутия, автомобилите от 1954 г. са оборудвани с редови 6-цилиндрови двигатели от серията Blue Flame или също Stovebolt, които имат мощност от 115 к.с. (версии с механични скорости) и 125 к.с. (с автоматични). През 1953 г. и 1954 г. Bel Air се произвежда във версия купе с твърд покрив, както и седан с две и четири врати и кабриолет. Малко по-късно съставът на Beauville е попълнен с дървена рамка на страничните прозорци. Като опция са монтирани серво управление, усилвател на спирачките, електрическо управление на седалките и прозорци на предните врати.

През 1955 г. колата получава изцяло ново тяло. Новост е панорамното предно стъкло като това, което е поставено година по-рано на други модели на GM. Подобно на всички предлагани модели на Chevrolet (серии 150 и 210), купето Bel Air е елегантно и балансирано по форма, с козирки на фаровете и проста правоъгълна решетка с европейско изрязване. Задните калници напълно се сливат със страните на автомобила, а гладката им линия е нарушена само от малка „вълничка“ под задните странични прозорци.

Стандартното предложение на старите шестцилиндрови агрегати Blue Flame е допълнено от изцяло нов 8-цилиндров двигател. Новият агрегат е създаден, подобно на други V8 на GM в отдел, ръководен от гения, главния инженер на Chevrolet - Ед Коул.

Модерният V8 има обем на цилиндъра от 4343 куб. см и е съчетан с двоен карбуратор, като постига много добра за онези времена мощност 162-180 к.с. По-късно този двигател е модернизиран с по-високо съотношение на компресия, което довежда до увеличаване на мощността с 15 к.с. Двигателят е кулминацията на творчеството на Ед Коул и е използван няколко десетилетия. Често е модифициран за състезателни цели.

Класическото американско шаси се отличава с масивна рама с греди и спирално пружинно окачване отпред. Барабанните спирачки на всички колела и безкамерните гуми са стандартни. Новината е подмяната на електрическата инсталация с напрежение от 6V на 12V.

Следващите 2 години от живота на Chevrolet са известни като Tri-Chevy. Моделите от 1956 г. се различават от своите предшественици главно по решетката. Необходимостта от замяната се дължи на факта, че предишната (тя се нарича Egg Basket) не е харесана от купувачите. Сега, квадратните габаритни светлини се вписват в широката „маска“. Страничните релси, които разделят цветовете на каросерията (в модерната тогава двуцветна версия), се простират по цялата дължина на страните и визуално намаляват линията на автомобила.

Дължината на Bel Air нараства с няколко сантиметра и надхвърля границата от 5 м - тази модификация е класически твърд покрив с четири врати. Новият V8 Super Turbo Fire има завидните 205 к.с. и, разбира се, значително обогатява гамата. Основната цел на промяната в ерата на Tri-Chevy е да се привлекат нови клиенти след рекордните продажби през 1955 г.

Последният известен Tri-Chevy е моделът от 1957 г. Отново, най-забележителните промени са във фейслифта и преосмислянето на задната част. Нова, широка овална решетка, е интегрирана с бронята. Страничните релси, минаващи по дължината на автомобила, се раздвояват отзад, образувайки триъгълна зона, която е изпълнена с полиран алуминий. Автомобилите отново са с няколко см по-дълги и, благодарение на преминаването от 15-цолови към 14-инчови колела, малко по-ниски.

Под капака се появява нов двигател - обем от 4641 куб. см (283 CI), който е формиран на базата на оригиналния 265 CI. В базовата версия моторът развива 185 к.с., но в зависимост от настройките, мощността може да е много различна - 220, 245, 250, 270 и дори 283 к.с. Нова е и автоматичната скоростна кутия Turboglide.

През 1958 г. се появява второто поколение на Chevrolet Bel Air с още по-голямо и богато украсено тяло със заоблени ъгли, но вече не е същото. Това е свързано с пенсионирането на Харли Ърл. През 1965 г. Bel Air достига третото поколение, което се произвежда още 10 години (в Канада до 1981 г.). Класическият Chevrolet Bel Air от 1955-1957 г. все още е един от най-ярките представители на марката и е много популярен сред колекционерите.