В света започна криза за литий и това ще удари още по-тежко автомобилостроенето. Недостигът на най-лекия метал може да влоши живота на автомобилната индустрия, защото световните цени на лития не просто растат - те летят в стратосферата. Ако миналото лято цената на тон от този материал се колебаеше на границата от 10 000 долара, то в края на август 2022-а достигна най-високата си стойност за всички времена - над 79 000 долара за тон, съобщава Autonews.
И основната, почти единствената причина за това, е автомобилната индустрия. Или по-скоро глобалната надпревара за електрическото бъдеще. Което при такива темпове може да дойде много по-късно, отколкото еколозите искат и корпорациите казват. Според Bloomberg през 2021 г. производството на цялата потребителска електроника, в която се използва литий, е отнело 66 000 тона еквивалент на литиев карбонат, други 132 хил. тона са били необходими за всички останали глобални индустрии, а електрическите превозни средства за същия период „консумират“ 272 000 тона! Тоест те представляват повече от половината от общия обем.
И това е само началото. През 2020 г. глобалните продажби на електрически автомобили възлизат на 2,3 милиона бройки, а през 2021 г. вече са почти 5 милиона. Прогнозата за края на тази година е около 8 млн. До 2025 г., според анализаторите, тази цифра трябва да нарасне до 20 милиона, а до 2030 г. - да надмине границата от 30 милиона автомобила годишно.
Това означава, че ще е необходим шест пъти повече литий за производството на батерии - около 1,7 милиона тона годишно. Ръстът в търсенето на литий породи множество изследователски инициативи, всеки бърза да намери нови начини за добиване и който успее, ще удари джакпота. Не се предвиждат и достойни алтернативи на литиевите батерии.
Въпреки многото различни технологии, литиево-йонните батерии остават най-добрият вариант по отношение на цена, капацитет, издръжливост и безопасност. Анализаторите са единодушни, че значителен напредък в тази област не може да се очаква поне през следващите десет години.
Какво означава всичко това? Изглежда, че революцията в електромобилността, ако не бъде отменена, може сериозно да се забави. Изоставането на реалните нива на производство от публикуваните планове изглежда неизбежно и цялата идея изглежда дори по-малко „зелена“, отколкото еколозите декларират.
Малко вероятно е това да накара целия свят да промени решението си и напълно да се откаже от прехода към електричество, но автомобилите с двигатели с вътрешно горене определено ще останат в експлоатация през 2030 г., през 2035 г. и вероятно дори през 2040 г.