Всичко започва с разработването на проект с кодово име "138" - първоначално става дума за хечбека Ritmo, докато впоследствие са включени и други версии на каросерията. Например, седанът се появява след една своеобразна "пластичната хирургия" на основната модификация и е наречен Regata.
Според повечето източници колата е отбелязала премиерата си на изложението IAA във Франкфурт през септември 1983 г., но това е спорно. Посетителите на 25-ия Международен инженерен панаир в Бърно, който се провежда малко по-рано, са тези, които виждат за първи път иновацията. Серийното производство започва през същата година.
Основните конкуренти на европейския пазар на Regatta са Volkswagen Jetta, Ford Orion (версия с багажник на Escort MK3) и Renault 9. Скоро към този списък е добавен Opel Kadett E в същия вариант на каросерията. А британският му "роднина" с емблемата на Vauxhall се казва Belmont.
През първата половина на 80-те години на миналия век, с редки изключения, ъгловите форми доминират в автомобилния дизайн и за дизайнерите на Centro Stile не е трудно да „зашият“ стъпаловидна „кърма“ към хечбека. Regata се оказа елегантна за времето си, въпреки че колата има откровено максимално опростени линии.
Тя е можело да бъде кръстена Azzurra на името на италианския отбор по ветроходство, който се състезава в известната по онова време Купа на Америка и е финансиран от шефа на Fiat Джани Аниели, но в крайна сметка е избрано друго "морско" име.
За разлика от по-късия си и по-стар събрат, седанът се оказа малко по-дълъг (4260 x 1650 x 1415 мм) и тежи 890 кг. Той получава и по-улегнала предница с правоъгълни фарове вместо кръгли. Задните светлини са наследени от модела от 1983 г. Коефициентът на аеродинамично съпротивление също е доста добър за онези години - 0.36.
Двигатели
Напречните двигатели с чугунени блокове и алуминиеви глави работят както на бензин, така и с дизелово гориво. Fiat остава верен на брандирането на всеки сериен вариант с дву- или трицифрено число, представляващо закръглената мощност на двигателя.
Базовият, така да се каже, бензинов карбураторен четирицилиндров двигател с вътрешно горене има обем от 1301 кубически метра. см и 68 к.с мощност (Regata 70), следващата опция е с 82 конски сили с обем от 1498 кубически метра (Regata 85). Агрегат с обем 1585 куб.см (Regata 100) развива вече по-солидните 100 к.с., а 1.7-литровият дизел е откровено слаб (59 к.с.).
През 1984 г. гамата от дизелови агрегати се разширява с по-голям и по-мощен двигател с обем 1929 см3 и с мощност 65 коня, който не разполага с турбокомпресор. Вариантът DS е добавен към основната модификация D. Дизелите бързо стават популярни и за 14 месеца след началото на продажбите на първата версия те представляват 30% от продажбите на цялата гама на модела.
Скоростни кутии и окачване
В допълнение към петстепенната механична скоростна кутия, 1.5-литровите бензинови автомобили се оборудват и с автоматик, съвместно разработен от Fiat и VW. Тристепенните автоматични трансмисии днес изглеждат архаични, но за първата половина на 80-те години това не е нищо странно.
Шасито с междуосие 2 448 мм е оборудвано с подпори McPherson отпред, долни носачи, пружини, а при по-мощните двигатели е използван и стабилизатор. Отзад са налични къси лостове и телескопични амортисьори. Хидравличната спирачна система разчита на комбинация от дискове с еднобутални апарати и барабани.
Прилично оборудване
Седанът се оборудва и с 13- и 14-цолови колела. 55-литровият резервоар се счита за достатъчно голям за размерите на колата. Същото важи и за багажното отделение (515 литра). Още в основната конфигурация колата разполага с оборотомер, аналогов часовник, отопляемо задно стъкло, регулируеми предни седалки с облегалки за главите и, за съжаление, с твърде мека и бързоизносваща се тапицерия.
Във високите нива на оборудване предните прозорци са с електрическо задвижване, има цифров часовник, радио с касетофон, централно заключване (ключът трябва да се постави в ключалката на вратата на шофьора), задни седалки с подлакътник, иконометър който показва текущия разход на гориво, както и електронно управление на вентилацията и отоплението. Устройството за миене на фаровете, климатикът и затъмнените стъкла са включени като допълнителни опции.
Уикенд в Маренго
През ноември 1984 г. се появява една друга версия - комбито с пет врати. То има една интересна характеристика - задна броня, която се спуска надолу, което улеснява товаренето на багаж. Забавно и практично решение. Можете дори да седнете на него, защото издържа до 150 кг. Багажникът побира само 480 литра, но след сгъване на гърба на задния диван са налични до 1 400 литра.
Универсалната версия на Marengo дебютира през януари 1985 година на автомобилното изложение в Брюксел. Задвижвана е изключително от 1.93-литров дизелов двигател. Колата няма голямо разпространение и през живота си се продава в малки количества.
Фейслифт
Ревизираните карбуратори, които се появяват във връзка с премиерата на третата серия Ritmo през септември 1985 г., намаляват мощността на 1.3-литровия двигател до 65 к.с. и на 1.5-литровия - до 79 к.с., и това въпреки увеличаването на компресията и въртящия момент. През април 1986 година се появява и "лифтинг на лицето" - леки промени въ екстериора на автомобила.
Най-големите промени са широките ленти от неръждаема стомана на броните и по-тънките в горния и долния ръб на решетката. Рамките на прозорците също получават лъскав метал, бронята е леко удължена. В салона графиката на инструментите е променена.
Regata с две "Т"
Понякога колата неправилно се изписва Regatta, тоест с две "Т". Вярно, това не е голяма грешка, защото подобна транскрипция е използвана в Швеция и Латинска Америка. Причината е, че на скандинавски език вариантът с едно "Т" е много близък до недотам приличен израз за арогантна жена.
В Кордоба, Аржентина, в продължение на десетилетие (1985-1995) седани и комбита се раждат в завода Sevel, който подписва договори с различни автомобилни производители (не само Fiat и Peugeot, но и с Chevrolet). През 1987-1990 г. автомобилите редовно заемат долните редове на челната десетка на общото класиране на аржентинското рали, което е част от Световния шампионат.
Аржентинската Regata
Тази версия записва 56 789 продадени бройки, което не е много за 10 години производство. Колата дори е изнасяна в съседни страни като Венецуела и Чили. Тя постепенно променя външния си вид в съответствие с настоящите изисквания. 1.5-литровият бензинов двигател е идентичен с италианския, а 1600-кубиковияте заменен през 1987 г. с двулитров от Croma.