Какво трябва да има една кола, за да бъде наречена „суперкола"?

Lamborghini Miura е автомобилът, който изстрелва компанията от Сант'Агата Болонезе към върха и се превръща в „майката“ на всички нейни модели. Спортната машина, проектирана от Марчело Гандини, обаче влиза в историята и с още нещо ново – термина „суперкола“. Той е измислен през 1966 г., за да опише нещо, което току-що е излязло и никога преди това не е виждано.

След Miura се раждат все повече суперколи – модели, които надхвърлят простата концепция за автомобила, превръщайки го в него повече. Кое обаче прави една кола „супер“? Отговорът може да изглежда много прост, но споровете между феновете продължават.

За да се опита да отговори на този фундаментален въпрос, автомобилният музей Одриан (Audrain Musesum) в Нюпорт (САЩ) организира изложба, наречена „Какво супер има в суперколите?“ Дали това е изящното им изпълнение, вечните форми, усъвършенстваната механика, авангардните технологии или невероятното им ускорение? А може би е нещо повече?

Американският музей се опитва да отговори, като проследява историята на суперавтомобилите, започвайки именно от Miura. В експозицията попадат общо 18 модела, които включват коли от различни времена, оборудвани с от атмосферен V12 двигател до задвижваща система с три електромотора. Всички те имат претенции да бъдат наречени „суперколи“.

Какво супер има в суперколите? (ГАЛЕРИЯ):

5 от 18 | Какво супер има в суперколите?

McLaren F1
В продължение на 12 години McLaren F1 беше най-бързият сериен автомобил в историята с максимална скорост от 371,8 км/ч. „Ракетата земя-земя“ е дело на един от най-великите автомобилни конструктори в историята – Гордън Мъри. Колата има изискана аеродинамика с каросерия от въглеродни нишки. В салона мястото на шофьора е изнесено надпред, а от двете му страни, но по-назад, има по една пътническа седалка. Задвижването става с 6,0-литров V12 на BMW, развиващ 627 к.с.