Volkswagen Taigo: тестваме най-достъпното крос купе на пазара

Отдавна вече спряхме да се удивляваме на неудържимата страст към SUV моделите. Да, те са по-скъпи, по-тежки, с по-лоша аеродинамика и по-висок разход от обикновените коли. Но какво от това, щом ви позволяват да седите по-високо, и ви карат да се чувствате по-уверени?                  Само че, щом човек се сдобие с мечтания SUV, става нещо много странно: той изведнъж започва да си мечтае колата му да беше малко по-спортна, с малко по-скосен покрив, с малко по-елегантен силует. Така на бял свят се появява не особено логичният сегмент на кросоувър купетата. Отначало той беше основно за по-заможните купувачи на коли като BMW X6 или Audi Q8. Но напоследък все повече такива модели се появяват и в масовия сегмент. Ето и най-новия от тях. Името му е Volkswagen Taigo.

         Той е построен на същата компактна версия на платформата MQB, на която са T-Cross и Polo. Но се отличава от тях по две неща: първо, произхожда не от Германия, а от Бразилия, където местното поделение на Volkswagen го създаде под името Nivus. Сега европейската версия се сглобява в Испания. И второ, това е първият изобщо модел на германската компания, проектиран изцяло дигитално.                   Ако сте леко старомодни и недоверчиви към новите технологии, последното едва ли ще ви хареса. Но всъщност всички основни компоненти при Taigo идват от T-Cross и са вече добре изпробвани в практиката. Дигиталното проектиране се отнася до дизайна и аеродинамиката. Класическата форма на квадратна кутийка тук е превърната в нещо по-изящно, без да се променят кой знае колко светлини, брони и така нататък.          

    Има две много важни отношения, в които Taigo се отличава от масата крос купета на пазара. Едното е багажникът.

Скосеният покрив по дефиниция означава по-малко място отзад. Но багажникът тук е солидните 438 литра, с почти 90 повече от Polo и само със 17 по-малко от квадратния T-Cross. Как са го постигнали във Volkswagen? Всъщност няма нищо тайно: просто са увеличили размерите. Taigo е 26 сантиметра по-дълъг от Polo и с 15 по-дълъг от T-Cross. Ако го наредим до първия, оригинален Golf, Taigo ще стърчи с над половин метър.               Все пак размерите си остават относително компактни и удобни за големия град. Просто във Volkswagen са се опитали да придадат на градските си модели малко по-универсален характер.              Също като T-Cross, Taigo изненадва приятно с пътното си поведение. Нямахме много основания да го очакваме, защото това все пак е бюджетна платформа, с най-обикновени макферсони отпред и с торсионна греда отзад. Но всъщност на пътя стои по-добре от някои по-висок клас автомобили. Няма почти никакво накланяне в завоите. Воланът е доста стегнат, може би малко по-лек, отколкото бихме искали. Окачването е твърдо, но не некомфортно. А шумоизолацията е по-добра от повечето в този сегмент.

Освен това Taigo няма да ви затрудни при избора на двигатели. Просто защото вариантите са само два. Основният агрегат тук е еднолитров турбобензин с три цилиндъра и мощност 110 коня. Има отслабен вариант с 95 коня в чест на данъчните законодателства на някои страни. А ако три цилиндъра са ви малко, има и четирицилиндров 1.5 турбо, който развива 150 коня и ускорява от място до сто за 8.3 секунди. Ние обаче тествахме варианта със 110 коня и, честно казано, те ни се сториха достатъчни за този автомобил. Седемстепенният автоматик с двоен съединител работи доста гладко.             В интериора няма особени разлики с T-Cross, ако не смятаме новия сензорен контрол на климатика, който идва от Gof и от ID.3, и който, честно казано, веднага бихме заменили за старите копчета, защото те бяха по-удобни. И освен това по тях не оставаха чудовищни отпечатъци от пръсти.              Седалките са меки и ни се сториха много удобни. Дигиталните прибори са четливи и с приятна графика. Материалите на нивото на очите ви са са с добро качество, но в по-ниските участъци от салона има и някои твърди, евтини пластмаси. Дебелите задни колони влошават видимостта при паркиране - неизбежна разплата за елегантния покрив.                  Второто нещо, с което Taigo изпъква в тълпата крос-купета, е цената. В този сегмент повечето компании слагат доста дебели надценки - не защото тези автомобили са по-скъпи за производство, а защото фирмите си дават сметка, че хората са склонни да платят повече. Не и Taigo обаче. Той не само не е по-скъп от T-Cross, на който е базиран, а всъщност е с 400 лева по-евтин. Което си е половин нощувка във Велинград.                   Базовото Taigo с ръчни скорости и 95 конски сили е малко над 37 000 лева. Най-достъпният автоматик със 110 коня е 41 500. А най-мощната и добре оборудвана версия със 150 конски сили е малко над 50 хиляди лева.                      Споменатото базово ниво обаче е необикновено богато като за Volkswagen. То включва LED-светлини, алуминиеви джанти, тонирани стъкла, черни рейки за багажник на покрива, подлакътник, кожен волан с бутони, 6.5-инчова мултимедия с два USB порта. Има също и ръчен климатик, който с 600 лева доплащане става автоматичен. И има сензори за паркиране отпред и отзад.                   На практика горните нива не добавят почти нищо съществено, освен по-големи джанти и адаптивен круиз контрол. А, и лайсната, която свързва задните фарове, вече е светеща.                

Изобщо, като теглим чертата, Taigo е нещо като бялата овца в стадото на крос купетата. Той не е по-скъп, нито е по-непрактичен. И всъщност по никакъв начин не наказва слабостта ви към скосените покриви.

Още снимки от теста на Volkswagen Taigo вижте в ГАЛЕРИЯТА: