Защо екостикерите са пълна безсмислица?

Има ли полза от въведените миналото лято екологични стикери за автомобилите в България? На 7 януари министърът на транспорта Николай Събев ще трябва да отговори в парламента на въпроси, поставени в последните месеци от омбудсмана Диана Ковачева и депутати от ДБ. Но всъщност въпросът за смисъла от така наречените екостикери бе поставен от Automedia.bg още през 2019 година, когато предложението за тях още се обсъждаше на ниво работни групи.
 
  

  
   
Независимо от възраженията, екостикерите бяха въведени през миналото лято - и незабавно вдигнаха цената на техническите прегледи от 40-45 лева преди това до средно 60 лева след стикерите. Цената щеше да си струва, ако цялото начинание имаше някакъв ефект върху чистотата на въздуха. Но всъщност смело можем да кажем, че въвеждането на екологичните групи и стикерите за тях е едно от най-безсмислените дела в историята на транспортния сектор в България.
  
  
10 ключови въпроса за екостикерите (ГАЛЕРИЯ):

1 от 10 | 10 ключови въпроса за екостикерите

Какъв е проблемът?
От дълги години се говори, че законодателството в България по никакъв начин не наказва по-замърсяващите автомобили - дори напротив, данъците за най-старите коли са почти символични и значително по-ниски от онези за новите.
Разбира се, всеки автомобил, произведен след 1992 година, си има категория според т. нар. екологични стандарти на ЕС - Euro 1 (до 1996), Еuro 2 (до 2000), Euro 3 (до 2005), Euro 4 (до 2009), Euro 5 (до 2014), Euro 6 (до 2025). Данъчните и други мерки срещу замърсяващите коли биха могли да се основат на тях. Но има проблем: нивата на емисии, които един автомобил е имал при излизането си от завода, могат да са съвсем различни от онези, които изпуска след 15 години неособено старателна поддръжка. А и тестовете, с които производителите измерваха емисиите на колите си, бяха меко казано ненадеждни, поне до въвеждането на новия цикъл WLTP.