Автомобилната индустрия вече повече от година се бори с недостига на полупроводници. Проблемът с доставката на микрочипове - основен компонент за новите автомобили, причинява огромни смущения в глобалното производство и следователно оказва влияние върху продажбите. Тази криза обаче може да не е единственото „наследство“ от пандемията и смущенията от 2020 година.
Внезапното глобално икономическо възстановяване беше придружено от покачване на цените на почти всички стоки. Резултатът е видим и на други пазари, като се започне с този на недвижимите имоти. И най-вероятно съвсем скоро ще засегне и автомобилната индустрия.
За да разберем влиянието на покачващите се цени на стоките обаче, трябва да разберем принципа на това как се прави автомобил. Всеки, който си мисли, че колата е „само купчина ламарина на четири колела“, греши. Технологичният напредък от последните 20 години направи автомобилите по-безопасни, по-леки, по-малко замърсяващи, но и много по-сложни.
Стоманата все още представлява над 80% от теглото на автомобила и се използва за каросерията, шасито, колела, двигател, врати, капак на двигателя и на багажника. За направата на един автомобил с 5 врати да нужни около 900 кг стомана. Факт е, че все повече и повече нови коли са направени от алуминий, който предлага същите качества като стоманата, но тежи с 50 кг по-малко. Използването му се е увеличило с 80% през последните години и освен за каросерията, този метал се използва за много компоненти на блока на двигателя.
Магнезият е с 33% по-лек от алуминия и се използва за определени части на каросерията или (при по-спортни модели) за намаляване на теглото на джантите и подобряване на динамичното поведение на автомобила. Това е последвано от композитни материали като пластмаси, които са от съществено значение за някои панели на каросерията и за интериора. Те представляват 8% от общото тегло на автомобила.
Списъкът на суровините не свършва дотук. В по-малка степен са необходими много други материали за сглобяването на модерен автомобил. Някои от тях са все по-редки и следователно все по-скъпи. Най-известните и най-широко използвани са въглеродни влакна, титан и литий. Въглеродните влакна всъщност не са суровина, тъй като преминават през различни индустриални процеси, но се използват широко в каросерията на спортни модели заради своята здравина и лекота.
Свойствата за разсейване на топлината на титана са полезни, за да направят някои компоненти - като изпускателната система, клапаните и валовете по-здрави и по-ефективни. И накрая - литият е една от ключовите съставки в акумулаторите за електрически автомобили. Оловото (присъстващо в някои алуминиеви джанти и батерии), мед и злато (присъстващи в електрическите вериги) и два изключително редки елемента - родий и паладий, допълват набора от редки и скъпи материали, присъстващи в новите автомобили. Използвани в малки количества, последните се намират в катализаторите и се оказват дори по-скъпи от златото.
Всичко това ни довежда до същността на въпроса - ценообразуването. Според данни на Trading Economics, през миналата година цените на почти всички стоки са се увеличили. С колко точно е трудно да се изчисли, защото това се случва непрекъснато, а освен това стойността им се пресмята в различни мерни единици или валути.
Въпреки това, вече се забелязват някои тенденции. Стоманата е нараснала с 19% спрямо същия период на 2020 година и сега се търгува на ниво, постоянно по-ниско от пика си миналия септември. Алуминият е на най-високото си ниво от 2011 година и се е увеличил с 36% миналата година, докато магнезият достигна рекордно ниво през септември и сега е почти четири пъти по-скъп от средния за последните осем години.
Златото и медта също достигнаха най-високите си нива от 2011 година, като първото (за щастие) спадна с 4% от началото на годината, а второто се повиши с 24%. Оловото остава стабилно през последните месеци, но се е увеличило с 28% през последните 365 дни, докато паладият е два пъти по-скъп от 2018 година, със средна цена от над 2000 щатски долара за унция.
Титанът (който също се използва предимно в авиационната индустрия) се върна към растеж, отбелязвайки рекордни стойности от 2013 година. Родият е в спад, но остава най-скъпият метал, използван в автомобилите, с оценка от около 14 000 долара за унция. И накрая, има и случая на литий, който се използва все по-често с появата на електрическия автомобил, който се е увеличил с 400% от последното тримесечие на 2020 година.
Какви са последствия за клиентите? Как всичко това ще се отрази на автомобилния свят? Все още е трудно да се каже, но изглежда вероятно увеличението на тези производствени разходи може да доведе до по-висока цена в крайна сметка за клиентите. Производителите (както всеки друг бизнес) със сигурност не възнамеряват да намалят рентабилността на всеки модел. Затова и увеличението на разходите да бъде придружено от повишаване на цените, както на електрическите, така и на конвенционалните автомобили.
Колко голямо ще бъде това увеличение? Все още няма достатъчно данни за изчисляване на точна средна стойност, но като сравняваме цената на нова кола днес и нейния еквивалент в рамките на година или две, би трябвало да има разлики, които няма да бъдат от полза от портфейлите на клиентите.