Не бе особено далеч времето, когато автомобилите не бяха просто "таблети на колела", а машини, на които да ценим дизайна, динамиката, комфорта и надеждността. Всчики се заглеждаха по линии, скосявания, пространство, характеристики на двигателя и прочее. А най-важното в салона на една кола бе да е просторен (или пък спортен), с качествени материали и добре подбрани цветови комбинации.
В наши дни някои от гореспоменатите качества все още се ценят, но на преден план излезе битката за това, кой производител ще предложи по-добра информационно-развлекателна система, колко интуитивна и функционална ще е тя и с колко голям екран ще бъде контролирана. И сякаш фирмите оставиха на заден план основите ценности, които ги изградиха през всички онези десетилетия.
Факт е, че настоящите (и още повече бъдещите) потребители на автомобилите, живеейки в един все по-свързан и дигитализиран свят, искат да са в крак с модата и колата им да предлага същото ниво на свързаност както мобилния телефон или компютъра. И това може би ще продължи да се отразява на дигиталните автомобилните екрани, чиито живот в края на миналия век започна с малки дисплейчета, подобни на електронен часовник, а сега достига до абсурдно огромни размери и все повече (нужни или не) функционалности. В галерията ни проследяваме как се стигна дотук:
Как еволюираха автомобилните екрани (ГАЛЕРИЯ)
Няколко десетилетия – от 80-те години на 20 век, до началото на 21-и, повечето автомобили имаха екрани, впечатляващи колкото ръчен електронен часовник.
Класическото DIN радио можеше да ви информира за това, на каква честота сте в момента, през същия дисплей с едва 7 дигитални сегмента като на повечето микровълнови печки. Разбира се, на по-късен етап се появиха малко по големи дисплеи, които, например, можеха да мигат в унисон с басовете на дадена песен. И това за дълго време бе напълно достатъчно за водачите. И не ги разсейваше излишно…