Волга едва не уби от смях Дъг ДеМуро

Мнозина от нас добре помнят времето, когато Волга - или по-точно ГАЗ 2410 - бе колата-мечта в социалистическия лагер, достъпна само за партийни секретари и за шепата щастливи победители от Държавната лотария. Популярният американски влогър Дъг ДеМуро обаче едва не получи припадък от смях при първото си запознанство с гордостта на съветската автоиндустрия.             Дъг, бивш автор на Jalopnik, създаде свой канал в YouTube и днес има близо 4 милиона последователи. Един от тях, арменец по произход, го покани да тества неговата ГАЗ 2140, производство 1988 година - може би единствената такава кола на територията на САЩ.

Калифорнийският инфлуенсър обаче никак не остана очарован от руската машина. ДеМуро преди всичко бе скандализиран от старомодния вид на автомобила, който му напомнял на началото на 70-те години, но не и на края на 80-те.           Онова, което влогърът не знае, е, че оригиналната ГАЗ 24 всъщност е замислена дори по-рано, през 1961 година, и ползва смели заемки в дизайна от щатските Chevrolet Nova и Ford Falcon, и двете модел 1962. Проектирането обаче става мъчително бавно и първата ГАЗ 24 е произведена едва през 1968. Планирано е ново поколение за началото на 80-те (модел 3102), но поради икономическите трудности на СССР след афганистанската война и трагедията в Чернобил, то се произвежда само в ограничена серия, от по 2-3 хиляди бройки годишно. За масовия пазар е направено нещо като фейслифт на стария модел с част от новостите - това  именно е ГАЗ 24-10.      ГАЗ 3102, планираният за началото на 80-те наследник, е доста по-модерен от ГАЗ 24. Но заради икономически съображения се произвежда само в ограничени серии       ДеМуро отбелязва твърде скромната мощност на колата - едва 100 конски сили от 2.5-литровия бензинов двигател, мъчително бавното ускорение (19 секунди от 0 до 100 км/ч), и "най-оптимистичния спидомер" в историята, разграфен до 200 км/ч, когато максималната скорост е едва 147 км/ч. "Не е за вярване колко древна изглежда и се усеща тази кола, която на всичкото отгоре е минавала за луксозен модел", отбелязва ДеМуро. В интериора воланът е единственото нещо, което му напомня за 80-те години.      Часовникът, забоден по средата между приборите, е на практика невидим за останалите хора в колата      Американецът е изненадан от часовника, забоден между уредите и невидим за пътниците в колата, от липсата на джобове за вещи по вратите и на поставки за чаши, и от миниатюрните странични огледала, които почти не подлежат на регулиране. За сметка на това обаче волгата има електрическа прибираща се антена - масова при щатските модели чак през 90-те.

На задната седалка на "луксозния модел" няма отвори на климатика, няма ръкохватки, подглавници или дори предпазни колани - "но са намерили място за наистина важното нещо - пепелника". Дъг е впечатлен от вградената лампа под предния капак, макар, както отбелязва, тя да не осветява почти нищо. Пътното поведение окачествява като "доста добро - за кола от 60-те", но се оплаква, че волгата е "радикално бавна".           Но онова, което изцяло изкарва влогъра от равновесие, е аптечката - пълна с течности и даже с "чашка, за да ги пиеш", и със стари таблетки. ДеМуро недоумява за какво биха послужили те и чак се дави от смях при вида им.

Всъщност аптечката съдържа неща, които бяха стандартни и в България навремето: йоден разтвор за третиране на рани, разтвор на борова киселина за промиване на очите, валерианова тинктура при шок, таблетки активен въглен, валидол, аналгин и пр.

Най-вълнуващото в ревюто на Дъг е твърдението му, че колата е достъпно евтина - "може да се вземе за 10 хиляди долара". В Русия се намират машини за по 1500 долара, а и в България има бройки след реставрация за по 6-8 хиляди лева, така че се отваря потенциална възможност за търговия. Стига някой в Калифорния все още да иска да си купи Волга след ревюто на ДеМуро.

Цялото ревю на ДеМуро можете да видите тук, след 1:15: