IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Черно море

10-те най-важни момента от историята на Brabus

Познавате ли добре германската компания за тунинг?

Навярно няма себеуважаващ се фен на Mercedes, който да не е чувал за Brabus - немската тунинг компания която през последните 40 години се превръща от ателие за доработка на двигатели до най-големия независим тунер на автомобили в света.


brabus first s-class
 

Историята на Brabus започва с Бодо Бушман, син на собственик на шоурум на Mercedes в малкото градче Ботроп, Германия. Като син на баща си, от Бодо се е очаквало да кара Mercedes, като реклама на шоурума. Също като всеки млад автомобилен фен, Бодо е искал голяма мощност и спортно управление от своя автомобил - нещо, което тогавашните модели на Mercedes не могат да предложат. Бодо решава проблема като зарязва Mercedes-а и си купува Porsche. Не след дълго, обаче, под натиск от баща си, Бодо е принуден да продаде Porsche-то и да се върне към S-Class. За щастие това не го отказва от мечтата си да кара автомобил комбиниращ лукс и мощ.

След като е разочарован от липсата на тунинг за S-Class, Бодо решава да се възползва от местоположението си в сърцето на индустриалната част на Германия и да създаде собствена тунинг фирма. За целта Бодо наема околните производители на авточасти като подизпълнители и започва преобразяването на S-Class модели в сервизната част на шоурума на баща си. Не след дълго започват да валят запитвания дали спортната S-Class-а на Бодо се продава и така се дава началото на Brabus.

В следващата галерия сме ви подготвили интересни моменти от историята на Brabus, която според мнозина си остава една от най-лудите и, едновременно, най-сдържани тунинг компании в историята.

10 интересни момента от историята на Brabus (ГАЛЕРИЯ):

0 от 500
  • #1
    1 rate up comment 0 rate down comment
    До автора ( преди 3 години )
    Хубава тема, ама вземи научи когансе пише "който" и кога "които"П.с.Все едно чета есе от ученик, не новина от журналист*