В предната част ви разказахме за началните проблеми на плантацията за каучукови дървета на Хенри Форд в Бразилия, която само в първите си няколко месеца на тежък труд вече имала дори няколко смъртни случая. За следващите шест години близо 200 души намират края си във Фордландия, но това се е дължало и на други фактори освен ръководството на Ford.
Все пак, с големи усилия, след близо година престой са построени първите сгради във Фордландия. Малкото селище си има училище, църква, болница, басейн за плуване и дори игрище за голф. За съжаление местните не са имали достъп до тези сгради и били принудени да живеят в паянтави колиби на брега на реката. За ръководството обаче бил построен цял квартал с модерни къщи. Не само че служителите на Ford са живеели в доста по-добри къщи, те са били и единствените с достъп до течаща вода в плантацията.
Това, което води местните към първия им бунт обаче, не са условията на живот, а храната в стола. Всички местни работници са били задължени да обядват в стола на Фордландия, а там се сервирала само северноамериканска храна, която въобще не била по вкуса на местните. В такава нажежена обстановка един ден мениджър на Ford започва словесна схватка с местен заварчик, която прераства в размяна на удари, а след това - направо в бунт от страна на работниците. Изпочупени са маси, столове, прозорци и изобщо всичко, което може да се изпочупи. Началниците от Ford са принудени да се качат на единия от параходите и да избягат по средата на реката, откъдето се обаждат за помощ. Бунтът е потушен чак след намесата на бразилската армия и е назначен нов генерален мениджър на плантацията, който все пак знаел португалски.
Въпреки новото ръководство проблемите на Фордландия продължават. Отново заради нежелание да наеме експерт по въпроса, Хенри Форд се доверява на експериментален агроном, който го съветва да посади дърветата по-близо едно до друго, за да има повече каучук на единица площ. В природата, каучуковите дървета растат на известно разстояние едно до друго, за да се избегне смъртта на цялата колония, ако едно дърво се разболее или бъде нападнато от вредители. Сами се сещате какво се е случило с дърветата на Ford, след като ги засаждат близо едно до друго – всички са нападнати и унищожени от буболечки или гъбички.
Между първата копка на Фордландия и времето, когато дърветата вече са напълно опостушени, са минали шест години. Шест години на гигантски загуби на инвестиции, заради които Ford решава да премести операцията 40 км надолу по реката, където имало по-добри условия за живот за каучуковите дървета. Не след дълго обаче в Северна Америка е разработен синтетичен каучук, и този тип плантации за натурална такава престават да бъдат парично ефективни. През 1945 г. Хенри Форд II, внук на Хенри Форд, продава Фордландия обратно на Бразилия.
Минават години и чак през 50-те бразилското правителство на земеделието праща хора да се заселят обратно във Фордландия и да работят с изоставените машини, но градът пустее с около 90 жители чак до първото десетилетие на ХХI век, когато голяма група бразилски заселници се настаняват в празните къщи и разглобяват училището, болницата и басейнът на Фордландия за продажба, а с оставените машини произвеждат семена за фермерите в околността. Днес около 2000 души живеят във Фордландия и посетители могат да видят част от оригиналните сгради като централния склад и водната кула, превърнали се в нещо като символ на селището.