В началото на 20-те години на миналия век автоиндустрията в Америка процъфтява, но е до голяма степен зависима от огромното количество каучук, което се внася от Шри Ланка. За да се избегне този монопол американски компании създават собствени плантации като например тази на Файърстоун в Либерия. Хенри Форд също иска да направи своя плантация, но не скрития му расизъм го отказва от Либерия и насочва към екваториалните гори на Бразилия.
Ford добива слава и популярност в Америка чрез идеята си за поточна линия при сглобяването на автомобили. По думите на самия Хенри Форд, обаче, производството на коли е само страничен резултат от неговото изграждане на хора. Неговата практика да осигурява надница от $5 (150лв днес) на практика създава т.н. средна класа и го убеждава, че има капацитета да управлява повече от фабрика за коли.
Именно с тези мисли, Хенри Форд решава да създаде собствена плантация за каучукови дървета в сърцето на амазонската джунгла. След като плаща подкуп на правилните държавни лица в Бразилия, Форд става собственик на голям имот наречен Боа Виста на брега на река Тапахос.
Хенри Форд мразел експертите. По негови думи той уволнявал всеки работник, който посмее да се нарече експерт и може би за това в групата от около 200 човека, които Форд изпраща за да основат плантацията, едва двама са знаели португалски. За име на новооткритата плантация, която Форд смятал да разрастне първо в град а после в държава избрали Фордландия.
Планът на Форд бил в Мичиган да се построят заготовки за сградите на плантацията като водна кула, радио антена, генератор и т.н, и да се закарат със кораб до Бразилия. За целта купили два масивни парохода на старо и ги напълнили с провизии и строителни материали. Единият кораб дори пренасял вече сглобената водна кула на Фордландия, която си седи и до днес.
Още от самото начало проектът на Хенри Форд тръгва накриво: в тази част на джунглата в която се намира Фордландия няма пътища и единственият начин да се транспортират тежки товари е по реката, която е сравнително плитка в по-голямата си част. Експедицията на Форд с двата си огромни парахода не е знаела не само това, но и времето което избират да пристигнат във Фордландия съвпада със сухия сезон на Бразилия.
В резултат на това двата парахода са принудени да прекарат няколко месеца в реката преди дори да успеят да акостират и разтоварят товара си. Може би Форд е трябвало да се допита до експерт по климата на Бразилия преди да нареди на корабите да отплават. А през това време около Фордландия започват да се струпват местни жители, дошли от близо и далеч, привлечени от рекламите за добре платена работа, които Форд разпространява из Бразилия през това време.
След като параходите най-сетне са разтоварени започва дългият процес по обезлесяване на гъстата джунгла. По това време най-ефективният начин е бил чрез подпалване на гората с керосин и в резултат от това разчистване амазонската джунгла вижда най-големия пожар в историята си. Работата е тежка, около реката е пълно с комари и често температурата на въздуха превишава 40 градуса. Не след дълго много от ръководителите на плантацията дошли от климатизирани офиси се оплакват от лошите условия - вече са минали няколко месеца от пристигането им, а все още не са построени дори тоалетните.
Всички тези проблеми се случват в самото начало на това провалено начинание, което трае почти 10 години преди да бъде закрито, и в следващата част ще ви разкажем за бунтовете, слабите опити на Форд да се сработи с местните жители и как от умрелия град се ражда ново селище обитавано днес.
Снимки: Henry Ford Archives