Синьото хапче: тестваме новото Audi A3

С над пет милиона продажби от дебюта си през 1996, А3 е един от най-успешните модели на Audi. Само че напоследък и той, както и всеки друг компактен хечбек, е изправен срещу неумолим нов враг: така наречените градски кросоувъри.                Може ли новото, четвърто поколение на А3 да се пребори с изкушението на високата позиция на седене? Нека проверим. При някои компании ново поколение може да означава и радикално нов дизайн. Но това все пак е Audi - компанията, чиито коли доскоро можеха да се отличат една от друга само с помощта на сантиметрова ролетка. Напоследък нещата стоят по-добре и това А3 е лесно отличимо от по-големите модели в гамата.                Линиите са станали малко по-остри и подчертани, цялостното впечатление е за пораснала агресия. Решетката е станала още по-огромна, макар че тук, за разлика от случая с BMW, това не скандализира никого. LED- фаровете вече са стандартни, като за всяко различно ниво на оборудване си имат отделен светлинен подпис. Накратко, четвъртата генерация е понесла доста промени, но дори и от километър ще я разпознаете именно като А3.              Драматичните изменения се забелязват, едва когато влезете вътре. Откровено казано, те ни оставят със смесени чувства. Някои материали са станали още по-луксозни и скъпи в сравнение с досегашното поколение. Други са сякаш малко по-пестеливи. И определено не сме почитатели на решението всички функции да се управляват от 10-инчовия сензорен екран на мултимедийната система.              Той е интуитивен, с висока резолюция и красиви графики. Но все пак уцелването му с пръст в движение е по-неудобно от добрите стари врътки и бутони. Същото важи и за иначе много любопитния нов сензорен контролер за аудиосистемата.             Другите промени обаче ни харесаха. Аналоговите прибори са отстъпили място на 10-инчовия дигитален кокпит, който може да ви показва каквото поискате - от скоростта до навигационната карта.

Веднага ще забележите, че и скоростният лост вече не е никакъв лост. Това дребно превключвателче докарва до бяс животинската част на подсъзнанието ни, която иска нещо голямо и солидно, което да дърпа и върху което да си отпусне лапите. Но всъщност новата система, същата като в Golf, е много удобна за ползване и бързо й свикнахме.             "Голф" е всъщност неудобната дума в случая, защото този премиум хечбек дели и платформа, и двигатели с по-пролетарския модел на Volkswagen. Да не говорим за Skoda Octavia и Seat Leon. Но не мислете, че А3 е просто масов продукт със скъпа опаковка. Всичко тук е на съвсем друго ниво - материалите, шумоизолацията, вниманието към детайла. Само най-базовата версия с еднолитровия бензинов мотор е с торсионна греда отзад - всички останали варианти са с многозвенно окачване, а при по-скъпите то даже е адаптивно и ще ви позволи да променяте пътния просвeт, когато поискате.              Всъщност има и още една леко неудобна дума - и тя е "дизел". А3 идва с два бензинови агрегата - еднолитровият, с три цилиндъра и 110 коня, и 1.5 TSI, със 150. Но ние тестваме тъкмо по-мощния турбодизел. На табелата отзад пише 35 TDI, но не се тревожете, това е просто новата налудничава система за означаване на моделите на Audi. Никой, освен собствените им маркетолози, не схваща напълно смисъла й. Иначе двигателят тук е двулитров, със 150 коня максимална мощност, и съчетан с доста добре работещ 7-степенен автоматик с двоен съединител.

Честно казано, след безкрайните кохорти от хибриди, които всички тикат напред тази година, да покараме дизел ни се стори даже освежително. Това е удивително тихо и гладко работещ мотор, с предостатъчно въртящ момент за изпреварвания. Не успяхме да направим разход от 3.7 литра на сто, както обещава брошурката, и се съмняваме, че някой друг би могъл, освен ако не е с характера на Св. Иван Рилски. Но 5 на сто е съвсем реална - и много приятна - консумация.            Какво става, ако  сравним А3 с основните конкуренти? То може би отстъпва като вътрешен блясък на А-класата на Mercedes. Единицата на BMW се усеща по-стегната на пътя и по-добре сглобена. Но това Audi бие и двете като вътрешно пространство и ергономия. Впрочем и багажникът, който беше слабо място на предишната генерация, вече е пораснал до 380 литра.             Разбира се, пораснали са и цените. Най-достъпната версия, предлагана за момента у нас, е бензиновата 1.5 турбо с ръчни скорости, която тръгва от 55 500 лева. Дизел с автомат като нашия тестов е поне 63 000 лева, а в най-високото ниво на оборудване е почти 68 000. И това е преди да добавите още четири хилядарки за навигация, 1700 за аудио от Bang&Olufsen, 2500 за адаптивното окачване и 900 за камера за задно виждане. От друга страна, конкурентите не са по-евтини.       На пръв поглед новото А3 запазва традиционния облик на модела. Но ако го сравним с предишното поколение, разликите са значителни

А и базовото ниво включва доста неща - дигиталното табло, радарни системи за аварийно спиране и избягване на сблъсъци, двузонален климатроник, радио с 10-инчов дисплей. Изобщо всичко, което действително ви трябва от един съвременен автомобил. Освен, разбира се, ако все пак не държите на високата позиция на седене.

Още снимки от теста на новото Audi A3 вижте в ГАЛЕРИЯТА: